Наскоро стана ясно, че Оргахим ще отдели производството си на фталов и малеинов анхидрид чрез преструктуриране на компанията и учредяването на ново дружество.

Новината за това не бе приета много радушно от инвеститорите, като случайно, или не, бе последвана от значително понижение в акциите на дружеството.

До голяма степен можем да кажем, че причина за това бе не особено доброто обяснение и мотивиране от страна на мениджмънта защо се налага разделяне на компанията.

В световен аспект подобно разделяне се нарича „spin-off“. То се налага, защото понякога отделните части струват повече от цялото.

Най-честите причини за отделяне на една компания са следните:

-консолидиране на отделни отрасли на бизнеса;

-освобождаване на дъщерна компания, чието развитие се забавя в рамките на голямата компания;

-обвързване на мениджмънта с резултатите на компанията.

Новите компании биха могли да бъдат много по-успешни самостоятелно, отколкото като част от компанията-майка.

Важни обаче са причините, поради които се прави това отделяне – дали защото компанията иска да прехвърли по-малко печеливши активи, или за да обособи като отделно предприятие бързоразвиваща се и перспективна дейност.

В случая с Оргахим е в сила по-скоро първият постулат - компанията цели да се отърве от по-слабо печелившия си бизнес.

Обаче това, че част от него не изкарва печалба в никакъв случай не означава, че не струва нищо.

Когато е част от цялата компания, непечелившият бизнес натежава, тъй като, както всички знаем, една компания се оценява по финансовите си резултати и не толкова според активите си.

Отделянето на "тежкото звено" ще доведе до подобряване на резултатите на компанията-майка, като в същото време за новата компания би могло да се търси купувач, или професионален мениджмънт, който да се фокусира тя да стане печеливша.

Според проучване на Penn State University от 1993 г. акциите на отделилите се компании имат с около 10% по-добри резултати на година от компаниите-майки и от индекса S&P 500 в САЩ за първите три години след отделянето.

Изследването, което обхваща период от 25 години, също така открива, че акциите на компаниите-майки се представят с около 6% по-добре от отделилите се компании в годината след разделянето.

Според изследване на фирми, отделили се през периода 1988 г и 1998 г., за първите две години те постигат възвращаемост от общо 27%, в сравнение със средно 14% за компаниите от индекса Russell 2000 и 17% за компаниите от S&P 500.

Една от причините книжата на новоотделените компании да отбелязват голямо поскъпване е, че обикновено, когато инвеститорите получат акции в нова компания, която не е влизала в плановете им, те бързо ги продават и така, още в самото начало, цената на акциите е ниска.

Освен това мениджърите на фондове веднага продават тези акции, ако новата компания не бъде включена в индекса, в който фигурира голямата компания. Институционалните инвеститори също ги разпродават, защото са нисколиквидни или не носят дивидент.

В същото време, действията на мениджмънта при тези нови компании имат повече значение за цената на акциите, което ги стимулира към иновации и успешни начинания.