Напоследък стана много популярно да се говори за финансовата криза. Тя навлезе в домовете на обикновените хора посредством новините в най-гледаното време на водещите телевизии, както и от първите страници на вестниците.

Какво обаче е реалното изражение на масовата истерия за хората и какви са най-осезаемите промени за тях в ежедневния им живот?

Като вземем предвид изключително ниския процент на домакинствата, държащи своите спестявания във финансови активи, то явно сривът на борсата ни, до голяма степен предопределен и от негативната международна обстановка, почти няма да засегне пряко обикновеното българско семейство.

По отношение на банковите спестявания. Тук истерията определено можем да кажем, че е необоснована. Склонността и опасенията на хората, както и практиката да теглят масово спестявания от банките, нямат никаква основателна почва.

Гаранциите по депозити бе повишена двойно - от 20 на 50 хил. евро, макар и предходното им ниво да покриваше 90% от депозитите в страната. Това повишение би следвало да има по-скоро психологическо ниво и да успокои депозитодържателите.

Най-осезателният ефект от кризата първоначално най-вероятно ще бъде по отношение на кредитите. И това вече се усеща с пълна сила по няколко направления.

Ползващите кредити вече станаха свидетели на повишение на лихвите с между 1 и 2% през последните няколко месеца. Тук обяснението е високата цена на финансовия ресурс в цяла Европа, което се прехвърля от банките на кредитополучателите. По-високи са и лихвите за новите кредити.

Желаещите да теглят такива пък са неприятно изненадани от изключително променилите се за последната една година условия. На първо място, банките са затегнали изключително много изискванията за отпускане на кредити.

Ако преди година стойността на отпусканите суми достигаше дори до 100% от стойността на жилището, то днес много банки прибягват да намаляване на този процент.

Това обаче дори не е най-големият проблем. Към момента някои банки замразяват отпускането на нови ипотечни кредити за неопределен период, а други отказват да финансират покупката на панелни жилища, например.

Най-ясното изражение на този фактор може да се види с просто око. Традиционните реклами за ипотечни кредити при изключително изгодни условия са заменени от такива за „супер изгодни“ депозити. Тоест конкуренцията между банките за свеж финансов ресурс е ожесточена.

Друг проблем при кредитите са завишените условия към кредитополучателите. Ако допреди известно време банките приемаха като документ за дохода „служебни бележки“ от работодателите, то към момента много банки залагат предимно на дохода, на който работодателите осигуряват работещите.

Като вземем предвид и факта какъв процент от доходите на населението са в „сивата икономика“, то шансовете за кредитополучателите стават все по-малки.

В допълнение към това, банките прибягват и до орязване на своите промоции и програми от близкото минало, целящи даването на повече кредити, от рода на такива за лоялни клиенти, или повишение на размера на кредита.

Друго направление, в което финансовата криза би могла да окаже ефект върху хората, това е в сферата на недвижимите имоти и по-конкретно чрез евентуалното понижение в цените за тези, канещи се да продават в близките месеци. За подобен спад предупреждават много от пазарните специалисти.

От друга страна, най-вероятно нивата на наемите ще забавят ръста си, като едва ли ще станем свидетели на техния спад, на фона на ниската доходност от инвестиции в имоти.