Денят е петък, датата - 21 ноември. Щатските индекси приключиха предния ден с огромни загуби, но азиатските възстановиха част от изгубеното.

Коя е причината за това родните индекси, които традиционно са резистентни на добрите новини и обичат да се подават на лошите, да дадат доза надежда за инвеститорите?

SOFIX добави 4.8%, към стойността си, а широкият BG40 - 8.5% и отново е над „психологическото ниво от 100 пункта".

Явно не са фундаментални фактори, които отдавна вече не играят роля на нашия пазар. Определено не е представянето на щатските индекси, Европа също бе значително на отрицателна територия, като изключим развиващите се пазари.

Та предположенията може да са няколко - развиващите се пазари в Европа регистрираха ръст (някаква теория за инвеститорска конспирация), инвеститорите решиха, че сме намерили дъното (малко вероятно предвид това колко са останали те и колко пари има на пазара в момента), влизане на нови играчи на пазара (също не особено вероятно предвид слабия обем, при който стана реалност относително големия ръст с оборот от едва 3.4 млн. лв.) и възстановени надежди следствие към пенсионните фондове.

Ситуацията изглежда така, сякаш ръста се предопределя по-скоро от изтегляне на продавачите, или поне сключване на сделките при офертите продава.

Както всички знаем, големите надежди на инвеститорите са свързани с пенсионните фондове. Не че последните трябва да се хвърлят и да „спират куршумите с тяло".

Просто смисълът на подобен род фондове е насочен към инвестиции на финансовите пазари, а за да не поемат големи рискове, законодателството ги ограничава, като им дава възможност да инвестират до 20% на фондовата борса.

На всички е ясно, че този спад без каквато и да е корекция и донесъл загуби за индексите от около 80% за SOFIX, например, няма как да продължава вечно (примерно да стане индексът нула).

И ако това обикновените и задлъжнелите инвеститори не могат да си позволят, които факторът време притиска, то кой друг би могъл да се възползва, освен един дългосрочен инвеститор?

Да говорим в цифри. Индексът на Исландия, на една почти фалирала държава, се е понижил с близка до SOFIX стойност - 87%. Но всички знаем какво се случи там. Да не би у нас да са фалирали банки или да сме искали пари назаем от МВФ?

Американците се хвалят и прехвалват пазарите си, които се отличават със забележително съотношение на S&P 500 от, примерно, 20.

Руските компании, които са един от най-волатилните в света, се приемат за евтини, защото съотношението им цена-печалба било, примерно, три и половина. Нашето съотношение, по данни на БФБ, е 4.27, след днешния ръст.

Трябва да имаме предвид и нещо друго. В Русия, например, най-тежките компании в индекса и техните печалби зависят до голяма степен от цената на петрола. Като вземем под внимание, че тя се е понижила с близо две трети от пика си през юли, то форуърд РЕ-то най-вероятно ще се влошава.

Трябва да се има предвид, че Русия също преживява тежко финансовата криза и е сериозно заплашена. Правителството налива десетки милиарди долари за подкрепа на компаниите и икономиката си. Да не забравяме, че там имаше и значителен политически риск, след военната криза с Грузия, което допълнително изгони инвеститорите.

Дори и след всичко това обаче, руските основни индекси са се понижили с по-малко от родните такива, и тук възниква въпросът защо?

Вчера най-вероятно се е състояла „тайничката среща" между представители на БАУД (Българската асоциация на управляващите дружества), БАЛИП (Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници). За какво са си говорили, най-вероятно никой няма да ни каже, но както всички можем да се досещаме, едва ли е било за времето.

Та идва и въпросът възможно ли е само очакванията за намеса на фондовете да е оказала значителен положителен ефект. На нашия малък и неефективен пазар с липсващи пари - защо не? А какво ще стане, ако се чуе, че фондовете купуват - не знам!

Та въпросът ми е защо тези, които определят обикновено посоките на развитите пазари, държат парите под дюшеците и ги е страх да излязат и да кажат какво мислят за пазара.

От разрешените 20% те имат свободни около половината. Дори и да загубят 50% от инвестираните средства, то загубата им ще е средно 10% от активите.

Не става въпрос и за това да подпират пазара, както на много от нас ни се иска, а просто трябва да вършат това, което им е вписано като функция и заложено при създаването им - да гледат стратегически в бъдещето.