Какво бихте искали да се случи на капиталовия ни пазар през следващите четири години и управлението на новото правителство? С този въпрос се обърнахме от Profit.bg към петима пазарни участници. Коментарите на петимата участници са разделени в две части. На Вашето внимание представяме първата част:

Иво Толев, управляващ партньор, УД Ултима Капитал Мениджмънт

Четири години е дълъг период и едва ли всички от сегашните пожелания могат да бъдат полезни към края. На мнение съм, че пазарът сам може да намери верния път, стига да са правилни мерките и икономическата политика на новия кабинет.

Със сигурност, след тази криза, глобалната финансова архитектура ще е нова, затова на първо място поставям необходимото време за възстановяване на пазара. През този латентен период е удачно да се помисли за нови възможности или за осъвременяване на съществуващото статукво. Ето някои от нещата, които към момента виждам като правилни посоки за действие:

Съвременна клирингова система. На всички е ясно, че качеството и бързината на сетълмента са определящи за развитието на всеки един фондов пазар. Въвеждането на нова система или коренно обновяване на сегашната институция, според мен, е един от основните приоритети.

Приватизация на БФБ. Мисля, че това е по-скоро отговор, който е ясен, но не е дефинирано как да стане. По-важен е начинът на приватизацията на БФБ, защото желанията на (новия собственик) оператора може да се разминават с желанията на участниците на фондовия пазар.

Оптимизиране на транзакционните разходи. Понижаването им ще се приеме положително от участниците на пазара. Като голяма тежест виждам повишените преди месеци такси на Централен Депозитар АД. Намаляването им, дори и като временна мярка, ще облекчи участниците.

Предприятията от т.н. "забранителен списък". Приватизацията им през БФБ, в това число и чрез използване на компенсаторни инструменти, би решило значителна част от два проблема наведнъж.

Намиране на адекватно приложение за различните видове компенсаторни инструменти. Този болен въпрос така и не намери някакво логично решение. В предстоящите тежки години трудно ще бъдат възмездени собствениците на тези инструменти, ако това ще е свързано с бюджетни разходи. Виждам евентуалното му частично разрешение чрез използването на тези инструменти за приватизацията от предходната точка.

Въпреки това, пак ще останат неизползвани компенсаторни инструменти. Трансформирането на този остатък в ДЦК с дълъг матуритет е нещо, което нито държавата, нито собствениците ще приемат с охота, но пък може да бъде някакво решение за погасяването на издадените задължения.

Exchange-Traded Fund. Желанието за въвеждане на модерните напоследък като израз "ETF" за мен лично е спорно. Надявам се през следващите 4 години да има повече яснота дали именно този тип фондове ще са решение за ниската ликвидност на борсата. Най-малкото за въвеждането им ще са необходими редица сложни и тромави нормативни промени. През това време динамиката на развитие може да роди други, по-модерни форми. В случая обаче не търсим модерното, а правилното и прагматичното за търгуващите на БФБ, защото няма нужда от много нови инструменти, а от дълъг ресурс.

"Сребърният" и пенсионните фондове. Смятам, че евентуалното разрешаване/облекчаване на инвестициите към БФБ от тези басейни с пари ще повлияе положително на пазара. Разбира се, първо трябва да напълни сребърния фонд и всякакви разпореждания да са под строга регулация, тъй като потенциалът за създаване на риск е огромен.

Данъчно стимулиране на инвестициите. За съжаление не са много мерките и възможностите в тази посока към настоящия момент. Повечето от тях са с косвен ефект и е спорно дали ще повлияят за допълнителни инвестиции на БФБ.

Това са намаляване на осигурителната тежест и евентуално приемане на нулева ставка при дивидентния данък за всички лица. Конкретно за последното мисля, че ефектът ще е под прага на полезност за БФБ поради символичния размер и поради това, че заради кризата все по-малък брой компании (ще) раздават дивиденти. Изключвам дали е правилна тази политика или не. Въпреки всичко може да бъде изпробвано като мярка. Със сигурност, при прилагане и на двете преференции ще остане значителен ресурс в ръцете на данъкоплатците. Друг е въпросът обаче, как този ресурс да се върне на БФБ.

Оптимизиране на регулациите. Няма нужда от свръхрегулации, а от правилното им прилагане. Като пример мога да посоча липсата на прозрачност, трудното или невъзможно получаване на информация за повечето публични дружества, както и лесната регистрация на кухи компании от съседни страни. Не смятам, че БФБ трябва да е вярното място за такива финансови схеми. Това може да донесе временни активи на оператора, но същевременно и постоянни пасиви за целия пазар.

Даниел Димитров, портфолио мениджър, Реал Финанс Асет Мениджмънт

Изборната победа на ГЕРБ на парламентарните избори на 5 юли би трябвало да се оцени като положителна за финансовия пазар у нас, с оглед на дясно-центриската насоченост на партията. В момент, в който страната ни се сблъсква с най-тежкия период на кризата, бе важно да се оформи силно мнозинство, което да може да проведе бързи реформи в управлението и икономиката на страната.

Според мен, първата задача на новите управляващи ще бъде възстановяване на доверието към България от страна на партньорите от Европейски съюз. Множеството корупционни скандали навредиха на имиджа на страната ни, което доведе до спиране на фондовете по предприсъединителните програми. Някои от тези средства вече са безвъзвратно загубени, като и плащанията по кохезионните фондове са поставени под въпрос.

В условията на криза, когато икономиката страда от липса на ликвидност, възстановяването на плащанията по еврофондовете трябва да бъде основен приоритет за новото правителство. Освен за икономиката като цяло, влиянието от едно евентуално възстановяване ще се усети и на БФБ, особено от дружествата от инфраструктурния и аграрен сектор.

Българската икономика се характеризира с най-ниската производителност на труда в целия ЕС, което директно рефлектира в най-ниските доходи за българското население. Поради това, друга важна задача за новото правителство е стимулиране на фирмите за инвестиции в нови технологии и за повишаване квалификацията на персонала, което ще повиши рентабилността им и ще им предостави възможност да се конкурират с европейските компании, не само чрез ниско заплащане на работната сила. Държавата трябва да стимулира отраслите с висока добавена стойност като туризъм, транспорт и др., които са и основните източници на чужда валута в България.

За развитието на финансовия пазар у нас е важно да се увеличи предлагането на държавни активи за търговия. Такова намерение вече бе обявено от финансовия министър Симеон Дянков. Дори в условията на криза, този процес трябва да се осъществи, защото чрез участие на миноритарни акционери, тези дружества ще станат по-прозрачни и по-добре управлявани, спрямо настоящия модел на пълен държавен контрол.

Важен е и въпросът за Сребърния фонд, и за предоставянето на възможност той да инвестира и у нас при определени условия. Друга идея, която не намери развитие, бе участието на пенсионните фондове, а защо не и на колективни инвестиционни схеми, в големи инфраструктурни проекти от национално значение (като магистралите например).

При такива възможности ще се увеличи ликвидността на фондовия ни пазар, както и желанието на хората да инвестират средства в пенсионните си фондове или в колективните инвестиционни схеми.

Константин Абрашев, портфолио мениджър, БенчМарк Асет Мениджмънт

Може би е парадоксално, но на държавната администрация и е далеч по-трудно да помогне на бизнеса, отколкото да му попречи. Новото управление трябва да се стреми да ускори интеграцията на страната в ЕС, което ще доведе и до намаляване на риска и повече възможности за адаптивния бизнес.

Очаквам капиталовият пазар да се промени драстично през следващите години. Като организация и функционалност той достигна лимита си и е време да се търсят нови посоки на развитие.

С излизането от кризата залагам, че ключови за БФБ компании ще последват съдбата на БТК и ДЗИ, а без дружества от този мащаб капиталовият ни пазар няма да е атрактивен за по-големи инвеститори.

Същевременно новото правителство ще има уникалния шанс да се качи на гребена на вълната на новия възходящ икономически цикъл, от което да трупа позитиви. Изглежда се обсъжда частична приватизация на държавни компании, един позабравен инструмент за попълване на дефицити. Надявам се този процес да се случи през борсата, което би гарантирало прозрачност и възможности за инвеститорите.

Очаквайте скоро Част 2