Предлагаме на Вашето внимание и Втора част на коментарите по въпроса „Какво искате да се случи на капиталовия ни пазар през следващите четири години и управлението на новия кабинет?".

Ето пожеланията на Даниела Петкова, гл. изпълнителен директор на ПОК Доверие и Георги Бисерински, председател на Съвета на директорите на Управляващо држество КД Инвестмънтс:

Даниела Петкова, главен изпълнителен директор, ПОК Доверие

Капиталовият пазар е един от всички пазари в страната и това, което ще се случва на него, няма как да е изолирано явление, без връзка с останалите сектори в държавата. Фундаментално неговото състояние и развитие е производна на общото състояние и развитие на България. С други думи въпросът „Какво ще се случи на капиталовия пазар през следващите 4 години?" е всъщност въпросът „Какво ще се случи в държавата през следващите 4 години?".

Да се отговори на този въпрос е като да решаваш уравнение с много неизвестни. В това уравнение, като че ли има само една ясна величина и тя е глобалната криза, която се отразява негативно и на България, като следващите четири години ще са критични за развитието ни като държава от много гледни точки - политическа, икономическа, международна.

Не е съвсем ясно кога кризата, с която стартираме този четири годишен период, ще бъде преодоляна в развитите икономики едва, след което можем да очакваме това да се случи и у нас. Предстои да видим реализация на нови управленски политики в държавата, от които очевидно се нуждаем, но все още не сме сигурни какви точно ще бъдат те. Те също са критично важни за преодоляване на ефектите от кризата, за създаване на благоприятни условия за чужди инвестиции, за разширяване на пазарите и ефективната работа на българските компании и т.н.

По-вероятно е в рамките на този период да видим включване на България в Еврозоната, но доста преди този момент ще трябва да разберем дали страната ще се окаже в нужда от ново споразумение с МВФ, а това би означавало и нови условия. Предстои да разберем ще има ли активно управление на демографския фактор, влияещ много съществено, в негативен план, върху икономиката ни и т.н.

Всичко това, без всякакво съмнение, ще влияе на капиталовия пазар. Най-общо казано в момента е нереалистично да се очаква появата на някакви крупни инвеститори, които да създадат някакво огромно търсене на пазара, което да доведе до борсово рали. Прогнозата ми е за плавен ръст, който ще се усили значително след завръщане на чуждестранните инвеститори в България, доколкото не би могло да се очаква внезапно забогатяване на български компании, които да инвестират свободния си ресурс на БФБ или рязко и значимо увеличение на доходите на населението, част от които да се инвестират в акции като форма на спестяване.

Все още българският капиталов пазар е в начална фаза на своето развитие и в момента се намира в принудителната пауза за разрастване, породена от ефектите на глобалната финансова криза. Тази принудителна пауза би могла да се използва за доразвитие на някои фундаментални фактори, влияещи върху неговото състояние и качество. Това от своя страна би помогнало за ускоряване темповете на разрастване, след появата на първите признаци за трайно излизане от кризата и възстановяване на пазарите, а защо не и за рали. Част от тези фундаментални фактори според мен са:

Инфраструктура на капиталовият пазар

Да поговорим спокойно в бъдеще време или да погледнем оптимистично и да приемем, че всяка криза създава и възможности. Вероятно сега е моментът при липса на ликвидност и чужди капитали на БФБ да се модернизира текущата инфраструктура като клиринг и сетълмент, заедно с възможността за интеграция и/или партньорство с някой от големите европейски борсови оператори, което ще улесни и ускори извършването на инвестиции от чужбина на българския пазар. Въвеждането на единни платформи, правила за дейността, двойното листване и интеграцията сами по себе си са необходими, но недостатъчни за привличането на капитали на БФБ.

Повече емитенти, повече добри резултати и прозрачност

За добрия продукт с добър маркетинг винаги се намира купувач. В случая повече и качествени компании - емитенти с бизнес идеи и успешна реализация, с модерен мениджмънт и прозрачно управление са продуктът на БФБ, който всички желаем.

Допълнителни регулации, но най-вече промяна в разбирането на мажоритарните акционери и мениджмънта, са необходими за по-прозрачен капиталов пазар у нас. Регулациите на сделки със свързани лица, офшорни компании контрагенти и собственици, както и тяхната оторизация и оповестяване се нуждаят от допълнения и адекватно прилагане в практиката.

Задълженията за оповестяване на ултимативните собственици на офшорни фирми, както и на „кухи" структури контрагенти и собственици е вече повече от наложително. Прилагането на практика на доброто корпоративно управление следва да се превърне от задължение в ежедневие за емитентите.

Кой знае прогнозата?

Кой друг, ако не мениджмънта познава най-добре собствения си бранш и фирмата, която управлява. В този смисъл мениджмънтът на компаниите - емитенти е този, който следва да оповестява реално как се развива дейността, да дава сигурност и предвидимост, да идентифицира рисковете и да разкрива потенциални конфликти на интереси. Така може да се гради и поддържа доверието в институционалните инвеститори.

Самите инвеститори не са и няма да бъдат героите от уестърна „Добрия, лошия и злия". Ролята на мениджмънта е да комуникира с инвестиционната общност стратегията, намеренията и целите както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. „Изненадващи" бонуси, „неочаквани" корпоративни преструктурирания, обичайно свързани със сделки със свързани лица са недопустими за участниците на капиталовия пазар.

Толерантност към риска

Дори и всички пожелания по-горе да се сбъднат няма да можем да избягаме от обективната действителност. Все пак БФБ е малка част от един огромен и интегриран пазар с невероятна скорост на капиталовите потоци. Влиянието на чуждите инвеститори е огромно. Дори те да зърнат БФБ само с полезрението си, когато апетитът към риск се повиши, то това ще има своите незабавни ефекти.

За да не се „излагаме пред чужденците", когато се завърнат, трябва да сме готови с посоченото по-горе!

Георги Бисерински, председател на Съвета на директорите, Управляващо дружество КД Инвестмънтс

Ако визираме четири годишния период с евентуален мандат на новото правителство трябва да бъдем по-скоро оптимисти в нашите очаквания. Убедителната победа на изборите и формирането на самостоятелно правителство дава изключително големи възможности за провеждането на икономическата програма на кабинета.

Подобна сериозна парламентарна подкрепа не само създава усещането за едно стабилно и широко подкрепяно правителство, но и намалява пречките пред управляващите при провеждането на икономическата си политика. Това от своя страна намалява политическите рискове за страната и е предпоставка за повишаване на доверието на инвеститорите към държавата, икономиката ни и не на последно място капиталовия ни пазар. Намаляването на политическия риск в страната и повишаването на доверието към България е първото нещо, което бих искал да се случи, а признаци за това вече има.

Второто нещо, което бих желал да се случи през следващите години е да се изпълнят заявените вече намерения за приватизация през фондовата борса на миноритарни пакети от дружества, в които държавата е мажоритарен акционер. Разбира се подобна мярка не трябва да бъде самоцел, а трябва да се търси и подходящият момент за да се постигне максимално положителен ефект, а именно добра цена за държавния дял и привличането на големи чуждестранни инвеститори. Практиката до сега безспорно е показала, че борсовата приватизация, макар и на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, повишава ликвидността на борсата като цяло.

Повишаване на ликвидността.

Ниската ликвидност е един от основните проблеми на българския капиталов пазар. За това горещо подкрепям всички мерки, които са в посока на нейното повишаване. С подобряването на ликвидността ще се даде възможност и за реално стартиране на търговията с деривативни инструменти и дано станем свидетели през следващите четири години и на реална търговия с подобни финансови инструменти на БФБ.

Надявам се българският бизнес да обърне по-сериозно внимание към капиталовия пазар. Да припознае Българска фондова борса като място за финансиране на проектите си и значими, и големи български компании да се листват за търговия на фондовата борса.

Надявам се всичко това да върне и повиши доверието към капиталовия пазар и сред дребните инвеститори, които са в основата за устойчивото му развитието. Надявам се Българска фондова борса да се припознае от хората като място за инвестиране на спестяванията си.

Дали през следващите четири години ще се случи всичко това в крайна сметка зависи от всички нас. Благоприятни условия има, защото законовата рамка, регламентираща капиталовия пазар е добра, институциите на капиталовия пазар работят добре, а и бъдещите управляващи са заложили добри намерения в икономическата си програма.

Не трябва само да забравят, че в усилията си да подкрепят капиталовия пазар трябва да ползват предимно икономически, а не политически прийоми.