Скача или не ДДС на 22%. И вчерашното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество не даде категоричен отговор на този въпрос.

Скокът на налога обаче беше косвено потвърден от министрите, които по настояване на премиера Бойко Борисов се събраха на извънредно работно заседание вчера сутринта.

Двете сбирки - на кабинета и на тристранката, вървяха паралелно на "Дондуков" 1. "Премиерът Бойко Борисов си го каза", отсече министърът на спорта Свилен Нейков. Преди ден от Катар министър-председателят коментира: "Без да се повиши ДДС, няма как да се излезе от ситуацията".

Увеличаването на ДДС е най-бързият и ефективен начин в хазната да постъпят свежи приходи, призна и земеделският шеф Мирослав Найденов след заседанието на кабинета вчера. Окончателното решение за промяната на налога обаче ще се вземе, след като всички страни представят аргументите си пред Бойко Борисов.

Затова министри, синдикати и работодатели седнаха да правят спешни разчети. Вицепремиерът Цветан Цветанов водеше заседанието на кабинета. От срещата отсъстваха само придружаващите премиера министри в Катар и Кувейт, както и финансист №1 Симеон Дянков, който по същото време преговаряше със синдикатите и бизнеса.

Оказа се, че от кабинета са дали заден по отношение на една от най-обсъжданите в последните дни антикризисни мерки - данъчната амнистия. Разделени са и мненията за това дали собствениците на големи жилища, мощни коли, яхти и влогове над 100 бона трябва да бъдат обложени с допълнителен налог "лукс".

От правителството обаче бяха категорични, че плоският данък няма да се пипа, за да не се отблъснат чуждестранните инвеститори, които идват у нас именно заради ниската данъчна тежест. Министрите решиха да не слагат на тезгяха и 51% от НДК, както първоначално предвиждаше антикризисният им план. Решено беше още фонд "Работна заплата" да не бъде рязан във ведомствата, направили необходимите 15% съкращения.

Останалите обаче ще получават 90 на сто от стойността на фонда. Все още виси и въпросът дали еврочиновниците ще продължат до получават двойни заплати. От тях бихме могли да спестим 10-20 млн. лв., но те могат да генерират стотици приходи, заяви Мирослав Найденов.

Далеч не толкова конкретни решения родиха обаче от тристранния съвет. Ябълката на раздора и през вчерашния ден бяха цените на държавно регулираните услуги. Разговорите по темата са глътнали почти изцяло 4-часовото заседание на тристранката.

Кабинетът, бизнесът и синдикатите все пак са постигнали съгласие относно даването на концесии и изграждането на публично-частен принцип на големи транспортни и инфраструктурни проекти. Предвижда се още частният бизнес да поеме някои дейности, движени досега на 100% от държавата.

Сред тях е например раздаването на номера на колите не от МВР, а от частна фирма. В ръцете на предприемачи да минат концесиите на магистралите, като са коментирани "Рила" и "Хемус". В списъка са още тунелите на Шипка и Петрохан, както и проходът Троян - Кърнаре, предлага още бизнесът. Договореност има и за създаване на единен орган за концесиите на подземните богатства.

Според изчисленията на тристранката, това ще донесе допълнителни 15 млн. лв. Обсъжда се в подкрепа на бизнеса и на спечелилите европроекти да бъдат отпускани не 20, а 40 на сто от парите авансово.

Данъчните и социалните мерки обаче все още не са обсъждани в тристранния съвет. Очаква се заседанията му да продължат утре и в събота. Днес пък ще заседава работна група на експертно ниво.

Източник: в. Стандарт