Бизнесът се нуждае от свежи пари, а банките от добри клиенти. Къде се пресичат тези две гледни точки и защо понякога се разминават, въпреки очевидната им логика, от вестник "Стандарт" питат Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Банката за развитие.

От вчера той напусна поста си на зам.-председател на Асоциацията на банките в България, тъй като изтече и вторият му мандат. А според устава на асоциацията повече от два последователни мандата в управителния съвет не може да бъдат заемани от един човек.

- Господин Ягодин, служебното правителство заяви, че ще обърне особено внимание на малкия и средния бизнес. Българската банка за развитие, като банка на този бизнес, как ще се впише в този приоритет?

- Предстоят срещи в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на които ще бъдат обсъждани мерки за облекчаване на условията, при които се финансират българските малки и средни предприятия (МСП). На тези срещи очаквам да бъде намерена подходяща форма за евентуалното ангажиране на Българската банка за развитие (ББР) в този процес.

До тогава усилията ни ще продължат да бъдат концентрирани в наскоро стартиралата програма "Партньори". Както знаете, това е съвместна инициатива на ББР и 32 браншови организации, в рамките на която членовете на тези организации имат реален достъп до кредитиране при преференциални условия.

- Въпреки някои статистически "намеци", че България вече излиза от кризата, кредитирането не бележи развитие. Каква е причината?

- Докато тези "намеци" не се превърнат в устойчива тенденция, бизнесът ще остане предпазлив в търсенето на ново финансиране. И това поведение е напълно логично - докато компаниите не усетят сериозен интерес към техните стоки и услуги, те ще продължат да избягват ново задлъжняване.

- Защо дребните фирми се оплакват, че вратите на банките са затворени за тях?

- Вероятно защото не разполагат с достатъчно мотивирани бизнес предложения или с адекватно обезпечение за размера на търсения кредит. Възможна причина може да е и наличието на просрочени задължения към други финансови институции.

Вижте, далеч съм от мисълта, че в ситуация на буквално "заливане" с нови депозити, на безпрецедентен бум в спестяванията банките целенасочено ще странят от най-нормалната форма за използването на привлечените средства, а именно кредитирането.

- Успя ли държавният гаранционен фонд да заработи ефективно и как помага на бизнеса да получи по-лесен достъп до свежи пари? От МСП сочат като най-голям проблем именно обезпеченията - непосилни са за тях.

- Макар и по-късно от очакванията ни, гаранционният фонд по Програмата на ЕС за развитие на селските райони заработи. За съжаление, темповете на усвояване на нови кредити по тази схема не са достатъчно високи. Все още и не всички банки, включили се в програмата, са достатъчно активни в промотирането й.

Оставам обаче оптимист, тъй като тази гаранционна програма има сериозни предимства. От една страна, гаранцията от Националния гаранционен фонд покрива до 80% от размера на разрешаваните кредити и следователно изискваното от клиента обезпечение е минимално.

От друга страна, когато държавата (респективно Европейският съюз), гарантират по-голямата част от отпускания кредит, логично е и цената на този кредит да е по-ниска от обикновено. Има и друго нещо важно - изграденият модел на гаранционната схема по Програмата за развитие на селските райони може и трябва да бъде използван за други подобни инициативи на българската държава.

- България е като остров сред бурното море на банкови проблеми - най-пресен е примерът с Кипър. Смятате ли, че въвеждането на данък върху спестяванията би могло да стане прецедент и да се прилага и към други страни, евентуално и при нас?

- Спасението на кипърската банкова система, дори ако щете на кипърската държава, беше въпрос на избор между лошо и по-лошо решение. Лошо е да се посяга директно върху част от депозираните в една банкова система средства. Това подкопава доверието на спестителите в институцията, наречена "банка", и като цяло създава опасен прецедент.

По-лошото решение обаче щеше да е да няма решение на проблема за дълъг период от време. Подобно забавяне криеше опасност кипърската "зараза" да се прехвърли и върху други държави от Европейския съюз.

- Банката за развитие е известна с това, че помага на своите клиенти и с консултантски услуги при кандидатстване за заем като съфинансиране по европейски проекти. Какви са вашите впечатления - научиха ли се нашите предприемачи да пишат проекти за пари от еврофондовете?

- До голяма степен, да. Но това не е най-важното, все пак на пазара работят много консултантски фирми именно с такава насоченост. По-важното е идеята на бизнесмена да е добра, да има капацитета да я реализира и не на последно място - да разполага с минимален ресурс за осигуряване на собственото си участие в проекта.

- Вие до вчера бяхте заместник-председател на Асоциацията на банките (АББ), обсъждате ли на вашите заседания проблема със свитото кредитиране и какви мерки предлагате?

- Като браншова организация асоциацията на банките съдейства за осигуряване най-добрата бизнес среда за своите членове. По тази линия нашата организация търси активен диалог с правителството, с централната банка, с други регулатори на финансовия пазар, с работодателските организации и т. н. Свитото кредитиране е функция от пазарната среда и мерките на отделните банки спрямо нея. По тази причина АББ е по-скоро в неутрална позиция.

- Печалбите на банките продължават да се намаляват, въпреки че лихвите по депозитите падат. Това тревожно ли е за системата?

- За момента мисля, че нямаме повод за сериозно притеснение. Все пак, ако тази тенденция продължи прекалено дълго, рентабилността - и от там ефективността на системата, ще бъдат под заплаха.

- Защо се намалява числеността на управителния съвет на Банката за развитие?

- Нашият принципал - Министерство на финансите, вече се произнесе по въпроса. Търси се оптимизация на дейността.