ПОК Доверие търси отговор на 9 въпроса от КФН
Екипът на ПОК Доверие се обръща с отворено писмо до Стоян Мавродиев и Ангел Джалъзов, съответно Председател и Зам – председател на Комисията за финансов надзор.
Поводът за това е публикация в информационна агенция БГНЕС от 23 юли 2013 г. със заглавие "Доверие" се е превърнала в спомагателна каса за Прокопиев“.
В публикацията, накратко се твърди следното, пишат от ПОК Доверие:
1. ПОК „Доверие“ е инвестирала средства на управляваните от нея пенсионни фондове, в размер на 100 млн. лева, в облигационни емисии, репо-сделки и акции на емитенти и публични дружества, свързани с г-н Иво Прокопиев;
2. Фондовете на ПОК „Доверие“ щедро финансират дейностите на същия, като това представлява посягане към вноските за втора пенсия на лицата, осигурени във фондовете, управлявани от Компанията и от друго споменато в материала пенсионноосигурително дружество;
3. „Засега намесата на Комисията за финансов надзор (КФН) успява да блокира или поне да минимизира щетите от потенциалните загуби, основно в "Доверие".“
От компанията настояват КФН да защити интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, както и да осигури осигури стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари.
От ПОК Доверие молят Комисията за финансов надзор публично, чрез медиите да отговори на следните въпроси:
1. Отговаря ли на истината или на тиражираната информация, че сега или в миналото е имало или има инвестиции в размер на 100 млн. лв. в облигационни емисии и акциии на емитенти, свързани с Иво Прокопиев и ако не, какъв е точният им размер, като абсолютна сума и дял в портфейлите на фондовете, управлявани от ПОК „Доверие“;
2. Направените инвестиции представляват ли под някаква форма, нарушение на законите в страната, вкл. и на специфичните, свързани инвестиционната дейност, и с дейността по допълнително пенсионно осигуряване;
3. Има ли случай, в който ПОК „Доверие“ да е единственият инвеститор в някоя от посочените емисии или във всички тях, като инвеститори, участват и други пенсионни фондове, банки и др.;
4. Обслужват ли се редовно посочените инвестиции към настоящия момент и има ли претърпени загуби от страна на осигурените лица по техен повод. Какъв е процентът на доходност, реализиран от конкретните инвестиции и може ли те да бъдат квалифицирани като „източване“ на фондовете;
5. От кога посочените инвестиции, които се тиражират в медиите, са в портфейлите на пенсионните фондове, управлявани от ПОК „Доверие“, отразявани ли са в ежегодните проверки от страна на КФН, констатирани ли са нарушения по повод тези инвестиции в миналото и защо те се превърнаха в обект на публичен интерес, едва сега;
6. Отговаря ли на истината твърдението за свързаност, съгласно Кодекса за социално осигуряване, между посочените емитенти и ПОК „Доверие;
7. Има ли специфична причина, поради която КФН, но не проверяващите екипи, се фокусира конкретно върху тези инвестиции, без да обръща внимание върху други сходни по структура и риск емитенти и инвестиции на пенсионните фондове, управлявани от ПОК „Доверие“;
8. Свързан ли е този фокус с политическата обстановка в страната и с факта, че тази информация се използва като аргумент за публични атаки срещу определени политици;
9. Публичното тиражиране на подобна информация и липсата на официална позиция, от страна на КФН, имат ли отношение към оповестената продажба на мажоритарния дял на Компанията?
Убедени сме, пишат от ПОК Доверие, че публичният отговор на тези въпроси, от страна на регулаторния и надзорен орган, който по закон е призван да се грижи за правата и интересите на осигурените лица, и за доверието към финансовите пазари, ще внесе яснота и ще прекрати всякакви спекулации по повод дейността, законосъобразността и прозрачността в работата на ПОК „Доверие“.
Ще даде отговор на тревогите, които подобни публикации и информация пораждат в осигурените лица, ще пресече възможността пенсионните фондове да бъдат използвани по недопустим начин в политическото говорене, и не на последно място, по важност, ще прекрати опитите за разгръщане на по-широка негативна кампания, която може да постави под риск съществуването на втория стълб в пенсионната ни система, като цяло и с това да елиминира шанса на милиони български граждани да получават нормални пенсионни доходи в бъдеще!