Французите масово пътуват гратис в градския транспорт
Французите са нацията, която се отнася най-снизходително към гратисчиите в обществения транспорт в сравнение с останалите страни от Евросъюза.
Това тревожи компаниите за обществен транспорт - Френската железопътна компания SNCF и компанията за масов транспорт на Париж и региона RATP. Въпросът е дали да се увеличат глобите или да се въведе безплатен транспорт, съобщава БГНЕС.
8,26 ч. сутринта. В регионалния експрес от Шантии (кокетно градче северно от Париж) млад кадър е изненадан от появата на контрольор. "Уф, въздиша след малко с облекчение той: за щастие не спря." "Няма ли да си купиш билет?" - пита го колега. "Дори да платя глоба, пак излиза по-евтино отколкото картата" - отговаря той.
Далеч в миналото остана времето, когато гратисчийството бе специалитет на младежите от предградията
В университетите студентите се включват в нелегални "взаимоспомагателни каси", които срещу 7 евро на месец (при 65 евро месечна абонаментна карта) поемат глобите.
IT технологиите идват в помощ на гратисчиите: приложението "CheckMyMetro" позволява в реално време да засечеш на своя смартфон появата на контрольори в парижкото метро.
Ние сме в челната група в Европа на онези, които смятат, че да мамиш в обществения транспорт не е нещо сериозно - казва професорът по политически науки Жулиен Дамон, като цитира резултатите от анкетите на Евробарометър и Уърлд Велю (World Value).
Според него известната снимка на бившия президент Жак Ширак - по онова време кмет на Париж - прескачащ през 1980 г. автоматичната контролна бариера в метрото, илюстрира тази "благосклонност".
Общественият транспорт на Великобритания е по-скъп и нарушенията там са по-малко. В Берлин, в метрото и в наземния транспорт, няма такива бариери, отбелязва той.
В една католическа страна нарушенията са национален спорт, обяснява философът Мишел Онфре, като припомня, че в протестантските страни "човек се отчита за онова, което прави, защото поддържа пряк контакт с бога".
Как обаче да се обясни фактът, че гратисчийството е 1,1% в метрото на Рим срещу 5% в парижкото метро и дори двойно в автобусите и трамваите?
Това е така, защото към битността на французите като католици се добавя "едно много странно отношение към Закона и към Държавата" - обяснява Ален Мержие, социолог във фондацията "Жул Жорес". Французите смятат, че работата на Държавата е да следи за спазването на Закона и отказват да са полицаи на самите себе си - казва той. Те смятат също, че общественият транспорт им принадлежи и макар да не са си платили билета, те не крадат от никого!
Макар проблемът да е много френски, той тревожи държавното ръководство.
Годишната загуба от гратисчийството в железниците се оценява на 300 милиона евро, призна министърът на транспорта Фредерик Кювилие. За автобусите, тролеите и трамваите тя достига 100 милиона евро.
Неотдавна генералният директор на компанията за обществен транспорт на Париж (RATP) Пиер Монжен удари по масата и настоя за увеличаване на глобите.
Но за да бъде контролът ефикасен, са нужни повече контрольори, което означава повече разходи.
Тъй като приходите от билети покриват едва 25% от реалната стойност на транспорта, двадесетина френски агломерации решиха да премахнат контролите и да въведат безплатния транспорт.
Общественият транспорт трябва да е безплатен като библиотеките, басейните, здравеопазването, образованието и всичко, което се прави с парите, удържани от данъкоплатеца - изтъква Мишел Онфре.
Това положение не може да продължава - пишат на своя блог двама младежи и настояват транспортът да стане безплатен.
Според органите, отговарящи за транспорта, нереалистично е да се мисли за безплатен транспорт в големите градове.
Тяхната позиция бе разклатена, след като град Обан и предградията му (южна Франция) с население стотина хиляди души, въведе успешно безплатния транспорт и за четири години увеличи пътникопотока със 170%, като същевременно намали автомобилния трафик с 10%.
Безплатният транспорт премахва измамите и контрола - заявява ентусиазирано драматургът Жан-Луи Саго-Дювору в интернет форум. Това е революция, добавя той.
Едно наистина много френско понятие.