(О)свободен град: Какво планират американските милиардери за Гренландия
Група бизнес лидери от технологичния сектор вече имат планове за този леден остров
&format=webp)
Целият свят вече знае, че Доналд Тръмп иска Гренландия да стане американска територия. Както и че не изключва нито един вариант да постигне това – дори да употреби военна сила. Но малцина знаят, че група американски милиардери от технологичния сектор вече имат планове какво искат да правят с този леден остров.
Целта е да се построи „свободен“ град със сведени до минимум правила, поне що се отнася до бизнеса. Тази либертарианска утопия засега не е намерила своята реализация. Но от друга страна, досега милиардер като Илон Мъск никога не е бил в толкова силна позиция, че да влияе директно на политиката на САЩ.
Информацията за плановете е потвърдена от три източника на Reuters. Те казват, че идеята е била възприета и от новия американски посланик в Дания Кен Хауъри. Той самият има стари връзки с техноелита.
В миналото е бил съдружник с Питър Тийл, съосновател на PayPal и върл защитник на идеята за градове с малко регулации. Хауъри е и сред близките на Мъск, който пък, както всички знаят, е меко казано близък с Тръмп.
Засега и Хауъри, и Белият дом отказват да коментират темата. Според Reuters обаче идеята е в бъдещия град да има център за развитие на изкуствен интелект, движението да е с автономни коли и високоскоростна железница, както и да има площадка за изстрелване на космически кораби.
Как би изглеждал един такъв град е въпрос на фантазия, но се знае, че водещите фигури от Силициевата долина винаги са харесвали такива концепции.
Самият Тръмп също демонстрира, че би одобрил един такъв „свободен“ град по време на едно от предизборните си събития още през 2023 г.
Така, смятат привържениците на идеята, ще бъдат стимулирани иновациите и предприемачеството по нов начин – без много правила.
Фактът, че такава идея намира благоприятна почва в средите на американската администрация, е показателен за влиянието, което технологичният сектор има върху външната политика на страната.
Икономическата платформа на Тръмп е почти изцяло изолационистка, но на международната сцена поведението му е точно обратното. Той говори за придобиване на нови територии като Гренландия, ивицата Газа, Панамския канал и даже за анексиране на Канада.
Макар че САЩ е огромна държава, островът, който в момента е част от Дания, е апетитна хапка дори и за тях.
Гренландия, със своята площ от над 2 млн. квадратни километра, е три пъти по-голяма от Тексас. В същото време там живеят едва около 57 хил. души. Островът е от стратегическа важност за отбранителните способности на САЩ и там е изградена военна база. Освен това се смята, че има големи залежи от редкоземни метали, които имат силно приложение в различни индустрии.
„Трябва да получим Гренландия“, заяви наскоро Тръмп.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс беше на посещение, което не би се отчело като успешно по нормалните стандарти. Той първо отиде до американската военна база, а след това направи и обиколка заедно със съпругата си, което предизвика недоволство и протести на местните жители.
Гренландия е част от Дания. Кралството обаче взема решения основно в две области – външна политика и отбрана. За всичко останало гренландските власти имат широка автономия и действат самостоятелно. Новият премиер Йенс-Фредерик Нилсен твърди, че посещението на Ванс е знак за липса на уважение, а пък вицепрезидентът разкритикува Дания, че не е успяла да защити Гренландия от Русия и Китай.
Идеята за т.нар. свободни градове е стара и не се е родила в главите на лидерите от технологичния сектор, колкото и умни да са те. Обратното – това е концепция още от времето, когато американският континент не е изцяло колонизиран и предстои завладяването на Запада.
Този план винаги е имал почитатели – с виждането, че могат да изградят свое място за живеене, далеч от централната власт и нейните възможности за репресия.
„Разширяването с Гренландия може да е началото на нова епоха“, казва Шервин Пишевар, предприемач от технологичния сектор.
Още през 2009 г. Питър Тийл, който е сред поддръжниците на Тръмп, коментира, че вече не смята демокрацията за съвместима със свободата. Той говори за колонизиране на Космоса и за изграждане на нови общности в свободни пространства като океаните.
Марк Андресен, също предприемач и съветник в т.нар. министерство на правителствена ефективност (DOGE) на Мъск, е един от инвеститорите в консорциум, създаден с цел построяването на нов град в района на Сан Франциско.
Джон Лонсдейл, още един предприемач и съветник в DOGE, също е фен на „свободните“ градове. Той казва, че би отпразнувал разширяване с Гренландия, но запазва мълчание по темата с бъдещия проект.
Официално говорител на Тийл отбелязва, че той не участва в „планове или дискусии“ за Гренландия. Милиардерът е сред инвеститорите (заедно с Андресен и Пишевар) в Pronomos Capital, компания, работеща по проекти за нови градове на много места.
Неин основател е Патри Фридман, внук на легендарния икономист Милтън Фридман. Според него повечето проекти на Pronomos Capital са в процес на разработка, а за една „стартираща общност“ в Хондурас е намерено финансиране и след разговори с тамошното правителство.
Pronomos е сред инвеститорите в Praxis, която планира да строи град за 10 хил. жители някъде в района на Средиземноморието. Неин съосновател е Драйдън Браун, който казва пред Reuters, че няколко компании са го търсили за експертна оценка за бъдещ град в Гренландия.
Той пътува до острова миналата година и споделя, че би подкрепил такъв проект и поради една друга причина – там можело да се изгради площадка за космически кораби за бъдещото колонизиране на Марс.