При всички притеснения, свързани с появата на Илон Мъск на американската политическа сцена, може би никоя част икономиката не работи в неговата сянка по-пряко от космическата индустрия.

Влиянието на Мъск, дори преди да стане доверен съветник на президента Доналд Тръмп, вече беше огромно. На основаната от него компания SpaceX се падат 95% от всички изстрелвания на ракети от САЩ през миналата година. Съзвездието от 7000 сателита Starlink представлява по-голямата част от активните сателити в космоса.

Сега, с директна връзка с президента Доналд Тръмп и нова работа, чиито пипала достигат навсякъде в правителството, милиардерът разполага с още повече лостове за прокарване на собствените си идеи за това каква трябва да бъде американската космическа политика.

Трябва ли индустрията да се тревожи или напротив - да се радва? Интервюта на POLITICO с редица служители показват, че е налице силна смесица от двете - познато усещане за много ръководители, които наблюдават неговата еднолична война срещу всичко, което той възприема като пречка пред волята си.

На хартия милиардерът, основател на SpaceX и довереник на Тръмп, не носи официална отговорност за космоса и дори е заявявал, че трябва да си направи самоотвод от решенията за бюджета на НАСА. Но Мъск - който дотолкова не може да се сдържа в социалните медии, че си купи цяла платформа - предизвика полемика с поредица от изказвания за космоса след избирането на Тръмп. Той нарече лунната мисия на НАСА „отвличане на вниманието“, обеща да изпрати екипаж до Марс и обвини администрацията на Байдън, че е зарязала двама астронавти на Международната космическа станция.

За да изградят капацитет, двете страни се конкурират за ценни права върху радиочестотния спектър, които са в ограничено количество

Apple vs. Илон Мъск: Космически сблъсък на терена на сателитните комуникации

Мъск също така се застъпи за предсрочно деорбитиране на Международната космическа станция - работа, която, както се оказва, ще бъде възложена на собствената му компания. (Това се случи малко след като бивш астронавт на МКС го нарече лъжец заради твърденията му срещу администрацията на Байдън).

По време на 40-ия Space Symposium, който се проведе миналата седмица в Колорадо, този въпрос е поставен директно пред редица ръководители на космическата индустрия. Реакциите са разнообразни - и загатват за опасността да се скараш с човек, който е едновременно съперник и пазач на бъдещето ти.

Липсата на официална позиция от страна на Мъск е достатъчна за Тим Крейн, главен технологичен директор на Intuitive Machines, която строи луноходи като част от програма, финансирана от НАСА.

„Не трябва да хленчим за всичко, което Илон Мъск публикува“, казва той пред POLITICO. „Каква реална политика произтича от това?“.

„Американците ще могат да се разхождат на Луната и Марс, и по този начин ще направим живота тук, на Земята, по-добър“, заяви Джаред Айзъкман

Милиардер, близък до Мъск, с два полета в Космоса: Изборът на Тръмп за шеф на НАСА

Вместо това Крейн очаква кандидатът за администратор на НАСА Джаред Айзъкман да заеме мястото си на ръководител на агенцията.

Други имат по-открити резерви относно влиянието на Мъск, макар че се колебаят да ги изложат публично. Айзъкман има тесни връзки със SpaceX. Той дори си партнира с компанията при излизането си в открития космос.

„Предстои да видим“ до каква степен Айзъкман ще се дистанцира от Мъск, казва служител от космическата индустрия.

Ръководителите на компаниите, които се конкурират пряко с Мъск, изглеждат особено бдителни за всякакви признаци, че собственикът на най-голямата космическа компания в света оказва влияние върху възлагането на договори.

„Има много погледи към него, така че той ще трябва да играе по правилата. В противен случай хората доста бързо ще започнат да алармират“, казва Питър Бек, главен изпълнителен директор на конкурента на SpaceX - Rocket Lab.

Главният изпълнителен директор на производителя на ракети ULA, основният конкурент на SpaceX за изстрелвания в областта на националната сигурност, Тори Бруно, подкрепя това мнение:

Името на мисията - Fram2 - е препратка към норвежкия кораб Fram, който е пионер в изследването на Арктика в началото на XX век

SpaceX изстреля първата по рода си орбитална мисия от полюс до полюс

„Нашите очаквания са процесът на възлагане на обществени поръчки да продължи да бъде справедлив и балансиран и наистина да цени конкуренцията. Не бих искал да видя тенденция към някакъв вид монополни позиции за един или друг доставчик“.

Има една голяма противотежест на цялата тревога: Мъск обича космоса. Извеждането на човечеството извън Земята и посвещаването на огромни ресурси за тази цел са постоянни теми, когато той говори за амбициите си в бизнеса и политиката. Така че, дори и някои космически лидери да изпитват притеснение от това, че Мъск хвърля сянката си, други биха приветствали с нетърпение една американска космическа политика в съответствие с целите му.

Една мисия на Марс например би била от полза за редица космически компании - като например тези, които вече изграждат частни космически станции. Те биха помогнали да се осигури на хората продължителнен престой в космоса, необходим за тяхното обучение.

Една мисия на Марс с екипаж „ще създаде много нови възможности за компании като нас“, категоричен е Макс Хаот, главен изпълнителен директор на компанията за космически станции Vast. „Ако ще изпращате стотици хора на Марс, първото им пътуване в космоса не трябва да е до там. Те трябва да прекарат известно време в земната орбита, за да свикнат на условията“.

Разбира се, Мъск, най-богатият човек на Земята, може изобщо да не се нуждае от НАСА и нейния годишен бюджет от 25 млрд. долара, за да осъществи мечтите си.