Наложеното след Втората световна война табу върху придобиването на територии чрез сила или заплахи се разчупва от поколение политически лидери, водени от експанзионистичните действия на Доналд Тръмп - безпрецедентни за президент на САЩ.

Експертите предупреждават пред The Guardian, че комбинацията от руската агресия срещу Украйна и коментарите на Тръмп за придобиване на Гренландия, Канада, Панамския канал и Газа, подхранва среда, която застрашава отдавна признатите граници и международния ред, основан на правила и съществуващ от края на войната.

Нормата, залегнала в член 2 от Устава на ООН от 1945 г., гласи, че „всички членове се въздържат в международните си отношения от заплаха или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава“. Но въпреки че мераците на Тръмп засега остават само под формата на заплахи, новото преследване на експанзионистични цели е по-конкретно видимо на други места.

За това говори и материал на изданието Foreign Affairs, озаглавен „Завоеванието се завръща“.

В Африка подкрепата на автократичния президент на Руанда Пол Кагаме за бунтовниците М23 в Демократична република Конго е продиктувана от явното му придържане към политиката на „голяма Руанда“.

В Близкия изток крайната десница на Израел агресивно настоява за официално анексиране на окупирания Западен бряг, докато военните на страната участват в нещо, което сега се определя като безсрочно присъствие в части от Сирия и Ливан. В петък министърът на отбраната на Израел нареди на армията да „завземе повече земя“ в Газа и заплаши да анексира част от територията, ако Хамас не освободи останалите 59 израелски заложници, които все още се държат от групировката.

Китай, който отдавна настоява, че Тайван е част от неговата територия, увеличава натиска си върху Тайпе. Някои анализатори предполагат, че Пекин може да се възползва от отслабването на табуто върху завладяването чрез сила, за да разшири влиянието си в Южнокитайско море.

В Европа това, което някога беше немислимо, а именно, че Русия може физически да застраши балтийските и източните държави, вече е не само съвсем реална възможност, но и спешен въпрос на сигурността на ЕС.

Над всичко това, казват експертите, стои президентът на САЩ, който не само е готов да одобри анексиране на други места, но и има империалистически възгледи. Това мотивира много от тях, включително Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, да заявят, че с „Тръмп на поста, редът, основан на правила, вече не съществува“.

Както отбелязват анализаторите, политиката на републиканеца както по отношение на търговските мита, така и по отношение на териториалните придобивки, се връща към XIX в. - епохата на президента Уилям Маккинли, който ръководи придобиването на Куба, Филипините, Пуерто Рико и Хаваите. Затова и отиващият си канадски министър-председател Джъстин Трюдо по-рано този месец обвини президента на САЩ, че планира да използва митата, за да доведе до „пълен срив канадската икономика, защото така ще бъде по-лесно да ни анексира“.

„Идеята за открита заплаха за придобиване на чужда територия чрез използване на сила е била извън дневния ред през целия следвоенен период“, казва Майкъл Албертус, професор в Чикагския университет и автор на книгата Land Power: Who Has It, Who Doesn’t, and How That Determines the Fate of Societies, който също като други вижда разпадане на следвоенния международен ред. „След избирането на Тръмп всичко наистина се промени много“.

Сегашният експанзионистичен начин на мислене на някои нации, пише наскоро Албертус, е „само началната глава на една нова глобална конкуренция за територии“. И докато част от това се отнася до експанзионистичните идеи на самия Тръмп, не по-малко значима, според него, е промяната в отношението на Вашингтон към Русия, която се опитва да анексира големи части от Украйна.

„Мисля, че това рискува да окуражи други държави да изпробват водата и да видят дали има отпор или не“, предупреждава той.

Според него основен двигател са технологиите, изменението на климата и търсенето на редкоземни минерали, което се вижда както в желанието на Тръмп да придобие Гренландия, така и в действията на лидера на Руанда.

За Самир Пури, ръководител на програмата за глобално управление и сигурност в Chatham House, сегашният разрив бележи не само началото на пренастройване след Втората световна война, но и промяна в международния ред след Студената война.

„Става дума не само за световния ред след 1945 г., но и за този след 1991 г. по отношение на баланса на силите. Важно е да се разбере къде се намират САЩ в момента. Тръмп не е изолационист. Той е донякъде имперски настроен, не на последно място и поради факта, че може да възнагради териториалните придобивки на Путин“, обяснява той.

Но историята има свое собствено предупреждение за Тръмп, докато той води кампания за придобиване на територии. Специализираното издание Just Security припомня, че експанзионистичната политика на Маккинли по време на Испано-американската война се оказва дълбоко проблематична. Сега остава да видим какъв ще е резултатът от подхода на настоящия американски президент и как един ден той ще бъде оценен от историята.