Еврооблигациите не са решение за бюджета по отбрана, смята комисар Кубилюс

Европейският пазар все още не е готов да емитира т.нар. еврооблигации, за да увеличи отбранителни способности за възпиране на евентуална военна агресия срещу блока.

Това заяви в интервю за Euronews Андрюс Кубилюс, комисар на ЕС по въпросите на отбраната и космическото пространство.

„Еврооблигациите означават, че ЕС ще има по-голям дълг, който отново ще трябва да бъде обслужван от всички държави членки, и сега в известен смисъл имаме предизвикателство как да изплатим съществуващия дълг“, каза бившият литовски премиер.

„Подготовката за обсъждане на следващата многогодишна финансова рамка (дългосрочен бюджет на ЕС) показва, че ако не намерим друго решение, доста голяма част от следващата рамка ще бъде изразходвана за погасяване на пандемичния дълг“, добави той.

Пазарът е гладен за европейски облигации в отбраната

Дългосрочният бюджет на ЕС представлява 1% от БВП на блока (около 1,2 трилиона евро), а изплащането на дълга от безвъзмездните средства, отпуснати в отговор на пандемията се очаква да достигне между 25 и 30 милиарда евро годишно, или до 20% от годишния паричен ресурс.

Кубилюс очаква държавите членки да използват инструментите и възможностите, предложени в рамките на плана за превъоръжаване на Европа, преименуван на „Готовност 2030“ - тъй като блокът все още не е решил как да изплати дълга, поет за фондовете за възстановяване, свързани с пандемията.

„Какъвто и инструмент да използвате, заеми или облигации (безвъзмездни средства), накрая някой ще трябва да плати тези суми, така че не трябва да се насочваме към облигации, преди да получим тези отговори“, твърди комисарят.

„През следващите четири години, при идеалистичен сценарий, държавите членки ще започнат да изразходват 3,5% от БВП, така че за отбрана ще бъдат похарчени 2,4 трилиона евро. Въпросът е: дали това ще покрие всички нужди, или ще трябва допълнително финансиране?“, казва той и допълва, че очакват до юни да има ясна представа за това какви са реалните нужди.

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

В началото на март председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен представи план за мобилизиране на до 800 млрд. евро през следващите четири години, който до голяма степен разчита на държавите да увеличат националните си разходи за отбрана.

Пътната карта от пет точки предоставя на държавите фискално пространство за увеличаване на разходите им за отбрана до 3,5% от БВП (което би довело до 650 млрд. евро) и включва предложения за мобилизиране на повече частен капитал, адаптиране на мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и стимулиране на свързаните с отбраната инвестиции в общия бюджет.

Останалите 150 млрд. евро ще бъдат осигурени от нов инструмент за финансови заеми, наречен SAFE, който позволява на ЕК да взема заеми на капиталовите пазари, за да емитира облигации и да отпуска заеми на държавите.

За този инструмент изпълнителният орган на ЕС насърчава закупуването на европейски отбранителни продукти, като се изисква поне 65% от стойността на по-простите продукти като ракети, малки безпилотни летателни апарати и боеприпаси да бъдат закупени в рамките на ЕС, държавите от ЕИП-ЕАСТ или Украйна.

Останалите 35% могат да идват от пазари извън тези държави, а онези, които подпишат споразумение за сигурност и отбрана, могат да изберат да бъдат включени в другите 65%.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

Кубилюс заяви, че европейската индустрия настоява за много повече инвестиции, за да се развие като стратегически актив.

„Ето защо имаме тези много ясни изисквания“, подчерта той. „Искаме да стимулираме държавите да изразходват повече средства за европейско производство, с възможности за споразумения за партньорство с други държави като Великобритания, Канада, което след това ще доведе тези държави до същото ниво като европейските“, каза литовският еврокомисар.

ЕС се опитва да предостави на своите членки повече свобода на действие за увеличаване разходите за отбрана, отбелязва Euronews. Първо обаче, трябва да се споразумеят за точно определение какво представляват те. Досега то беше много тясно, като се отнасяше главно до танкове, самолети и оръжия и изключваше например разходите за обучение, наемане и заплащане.

Югът срещу Севера: Плановете на ЕК за превъоръжаване разделиха Европа

През последните седмици страни като Испания и Италия заявиха, че определението трябва да се разшири, за да включи разходите за борба с тероризма, изменението на климата и други инвестиции в сигурността.

„Заплахите за Южна Европа са малко по-различни от тези в Източна. В нашия случай са свързани с киберсигурност, хибридни заплахи: това, което трябва да направим, е да подобрим нашите способности за киберсигурност, усилията за борба с тероризма, сигурността в Средиземноморието, сателитните връзки, квантовите изчисления, изкуствения интелект и тяхното отражение върху националната сигурност“, заяви миналата седмица в Брюксел испанският министър-председател Педро Санчес.

Комисарят по отбраната заяви, че действително има нужда от допълнителни разходи за готовност, изменение на климата и т.н., но те трябва да бъдат отделени от разходите за отбрана.

„Трябва да се борим срещу изменението на климата. Трябва да се борим за социална закрила - неща, които също са много важни, но нека разделим задачите. Отбраната си е отбрана“, категоричен е Кубилюс.

Може ли флиртът на Тръмп с Русия да е началото на края на НАТО? И готова ли е Европа за отбранителна автономия?

Оценките на НАТО и няколко други държави от ЕС сочат, че Русия ще бъде готова да нападне някоя от държавите членки в рамките на 3 до 10 години.

В момента страната произвежда много повече от Европа, като само през 2024 г. отбранителното производство се оценява на 1550 танка, 5700 бронирани машини и 450 артилерийски установки от всички видове.

„За да възпрем възможността за агресия, трябва да произвеждаме реални оръжия, но отново, това по никакъв начин не трябва да се разглежда като някаква конкуренция с други задачи“, допълва в заключение еврокомисарят.