Тирадите на американския президент Доналд Тръмп срещу Украйна, както и започналите мирни преговори между САЩ и Русия, нанасят тежък удар върху най-близките партньори на Америка, пораждайки сериозни съмнения относно устойчивостта на НАТО, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на разговори с американски и европейски дипломати.

Заставайки на страната на дългогодишния противник на Европа, Тръмп подкопава основния му принцип – възпиращата сила, която произтича от железния ангажимент за колективна отбрана.

Основана в разгара на Студената война като щит срещу съветската заплаха, Организацията на Северноатлантическия договор разчита на разбирането, че държавите-членки са по-силни заедно, отколкото поотделно.

„В първия момент, в който член на НАТО започне да се съмнява, че останалите ще го защитят, това е началото на края“, предупреждава Петер Батор, бивш посланик на Словакия в Алианса.

ОПАСЕНИЯ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВОЙСКИ

Високопоставени представители на съюзнически държави се опасяват, че Пентагонът може да изтегли значителна част от войските си в Европа. Миналата седмица американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви пред колегите си в НАТО, че САЩ планират частично изтегляне на военни сили от региона, съобщава източник на WSJ, запознат с темата.

„САЩ повече няма да толерират дисбалансирани отношения, които насърчават зависимостта. Вместо това ще дадем приоритет на овластяването на Европа да поеме отговорност за собствената си сигурност“, заяви Хегсет.

Въпреки това, представители на американската армия твърдят, че все още не са получили официални заповеди за изготвяне на планове за оттегляне, макар че мнозина го очакват.

ПРОМЯНА В АМЕРИКАНСКИЯ АНГАЖИМЕНТ КЪМ НАТО

По време на първия си мандат Тръмп многократно критикува съюзниците, че не изпълняват финансовите си ангажименти към НАТО, като през 2018 г. дори заплаши с изтегляне на САЩ от Алианса. Въпреки че европейските държави значително увеличиха военните си разходи от 2014 г. насам, нивата все още не отговарят на исканията на Тръмп.

Сега президентът вече не поставя под въпрос самото съществуване на НАТО. „Съединените щати остават ангажирани с Алианса и партньорството си с Европа. Точка“, заяви Хегсет.

Но в очите на европейските съюзници посланията на Тръмп показват липса на подкрепа, което може да насърчи Путин да предприеме агресивни действия срещу НАТО, коментира WSJ.

РИСКЪТ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ОТБРАНА

Американският сенатор Жана Шахин, демократ и член на комисията по външни отношения в Сената, която наскоро се завърна от срещи в Украйна и Европа, казва, че действията на Тръмп са равносилни на „политика на умиротворяване“ (дипломация на отстъпки с цел избягване на конфликт с агресивна сила).

„Критиките на Тръмп към Украйна дават възможност на Путин да постави НАТО под заплаха. Ако той не бъде спрян в Украйна, следващата му цел може да бъде държава-членка на Алианса, което ще задейства член 5 за колективна отбрана и ще въвлече САЩ във война“, предупреждава Шахин, цитирана от WSJ.

Някои наблюдатели смятат, че Тръмп цели да подтикне съюзниците да поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана, но този подход може да доведе до обратен ефект.

„Коментарите на Тръмп са толкова откъснати от реалността и от досегашната линия на НАТО, че предизвикват истински шок“, казва генерал-майор Гордън Дейвис, бивш висш служител в НАТО. „Ако тази реторика продължи, тя вероятно ще доведе до повече недоверие и съпротива, вместо до сътрудничество с американските усилия за прекратяване на войната в Украйна.“

ЕВРОПА ТЪРСИ АЛТЕРНАТИВИ

Изправени пред несигурността около американския ангажимент към Европа, все повече европейски лидери призовават за намаляване на зависимостта от САЩ.

„Това не е учение“, предупреждава Нико Ланге, бивш началник на кабинета на германския министър на отбраната. „Европа трябва да започне да компенсира военната мощ на САЩ в региона, в случай че Вашингтон реши да се оттегли.“

Призивите за по-голяма европейска автономия включват и промяна в политиката за военни поръчки. Досега мнозина залагаха на американско оръжие, смятайки го за гаранция за ангажимента на САЩ. Сега обаче това предположение изглежда все по-несигурно.

„Европа трябва да се откаже от зависимостта от американските оръжия и да ускори собственото си производство“, призовава Ланге.

Като сигнал за тази промяна, Дания обяви значително увеличение на военния си бюджет и нови инвестиции в местната оръжейна индустрия.

КАКВО ПРЕДСТОИ?

Все още не е ясно каква ще бъде окончателната политика на Тръмп към НАТО и дали САЩ ще предприемат реални стъпки за изтегляне на войски от Европа.

Някои наблюдатели виждат в настоящите действия част от по-широка стратегия – Проект 2025, който предвижда САЩ да пренасочат ресурсите си към борбата с Китай, докато Европа поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

За момента приблизително 100 000 американски войници са разположени в Европа, като 60 000 от тях са базирани там постоянно. Въпросът е колко дълго тази ситуация ще остане непроменена.

В същото време в самия Пентагон се усеща несигурност. Новите служители в администрацията на Тръмп вече сигнализираха за съкращения, а някои отдели дори са заплашени от пълно премахване.

„В момента няма ясен план“, коментира високопоставен служител на отбраната пред WSJ. „И това прави работата ни изключително трудна.“