„Божествено надарен разказвач“: Марио Варгас Льоса постави Перу на световната сцена

На 89-години почина писателят Марио Варгас Льоса – една от най-забележителните личности в историята на латиноамериканската литература и култура.

Той е издъхнал в дома си в столицата Лима на 13 април, заобиколен от семейството си и в мир, съобщи синът му Алваро Варгас Льоса.

С повече от 50 произведения, повечето от които преведени по цял свят, Марио Варгас Льоса получава Нобеловата награда за литература през 2010 г., когато престижното жури го определя като „божествено надарен разказвач“.

Със силата на богатия си език, създаващ внушителни образи, Льоса описва в произведенията си авторитаризма и насилието, осветявайки политическите и обществени проблеми на латиноамериканските страна пред световната сцена.

Първоначално симпатизира на левите идеи, но по-късно се разочарова от революционните каузи в Латинска Америка и се кандидатира неуспешно за президентския пост в Перу с дясноцентристка партия през 1990 г., отбелязва BBC.

Юн Фосе, който дава гласност на неизреченото, печели Нобел за литература

Варгас Льоса е роден през 1936 г. в семейство от средната класа в Арекипа, южната част на Перу. Родителите му се разделят още докато е бебе, след което е изпратен в Кочабамба в Боливия при своите прабаба и дядо.

Връща се в Перу на 10-годишна възраст и шест години по-късно пише първата си пиеса The Escape of the Inca. Завършва университета в столицата Лима, учи в Испания, а по-късно се премества в Париж.

Първият му роман The Time of the Hero е обвинение в корупция и злоупотреби в перуанско военно училище. Романът е написан, когато военните имат значителна политическа и социална власт, и е публикуван през 1962 г.

Неговите силни, заплашителни образи са осъдени от няколко перуански генерали. Един от тях обвинява Льоса в „дегенеративен ум“.

В основата на романа е времето, когато писателят е бил тийнейджър във Военната академия „Леонсио Прадо“, което през 1990 г. описва като „изключително травмиращо преживяване“. Двете години, прекарани там, го карат да види страната си „като общество, изпълнено с насилие и горчивина, съставено от социални, културни и расови фракции в пълно противопоставяне“.

Самото училище изгаря 1000 екземпляра от романа на територията си, твърди Варгас Льоса.

„Идеята за края“: Новелите на Салман Рушди след атаката с нож и битката за живот

Действието на втория му роман The Green House (1966 г.) се развива в перуанската пустиня и джунгла и описва съюз на сводници, мисионери и войници, основан около публичен дом.

Двата романа имат ключова роля за създаването и прогреса на латиноамериканското литературно движение „Бум“ през 60-те и 70-те години. Характеризира се с експериментални, политически произведения, отразяващи събитията в един континент на размирици.

Водещите му автори, сред които Габриел Гарсия Маркес, пионер в калейдоскопичния стил на магическия реализъм, стават световноизвестни, а произведенията им са любими на читателите по цялото земно кълбо.

Любопитен факт е, че двамата автори не си говорят в продължение на десетилетия, след като през 1976 г. Варгас Льоса удря шамар в лицето на Гарсия Маркес в салона на мексиканско кино.

Съобщенията за причината се различават. Приятели на Гарсия Маркес твърдят, че спорът е свързан с приятелството му с тогавашната съпруга на Варгас Льоса, Патрисия, но през 2017 г. Варгас Льоса заявява пред студенти в Мадрид, че причина за агресията са били противоположните им възгледи за Куба и нейния лидер Фидел Кастро.

„Сто години самота“ е в Netflix, потапяйки ни във всеки слой на шедьовъра на Маркес

Подобно на много интелектуалци, Варгас Льоса подкрепя Кастро, но се разочарова от комунистическия лидер след „Аферата Падила“, когато през 1971 г. поетът Хеберто Падила е хвърлен в затвора заради критика на кубинското правителство.

Двамата писатели се сдобряват през 2007 г., а три години по-късно, през 2010 г., Варгас Льоса получава Нобелова награда - първият южноамерикански писател, след като Габриел Гарсия Маркес получава отличието през 1982 г.

Голяма част от творчеството на Варгас Льоса е неразривно свързано с нестабилността и насилието в някои части на Латинска Америка през втората половина на 20 век, когато регионът преминава през вълни от революции и военни режими. Романът Conversations in the Cathedral (1969 г.) разкрива как перуанската диктатура от 1948-1956 г. под ръководството на Мануел Одрия контролира и в крайна сметка разрушава живота на обикновените хора.

В битка с бандите Ел Салвадор арестува 100 хил. души. Проблемът остава

През 1983 г. Варгас Льоса е назначен за председател на комисия, която разследва ужасяващото убийство на осем журналисти в село в перуанските Анди, станало известно като клането в Учуракай. Перуанските официални лица твърдят, че журналистите са убити от местни селяни, които са ги объркали с членове на маоистката партизанска група „Сияйна пътека“.

Докладът на комисията подкрепя официалната линия, което води до ожесточени критики към Варгас Льоса от страна на онези, които смятат, че ужасяващият характер на престъплението и осакатяванията по телата на жертвите са по-скоро отличителен белег на печално известната антитерористична полиция, отколкото признаци на „насилие от страна на коренното население“.

Придвижвайки се по-надясно в политическия спектър, през 1990 г. Варгас Льоса се кандидатира за президент с дясноцентристката коалиция „Демократичен фронт“ с неолиберална платформа. Той губи от Алберто Фухимори, който управлява Перу през следващите 10 години.

Въпреки критиките, отправени заради разследването на клането в Учуракай, Варгас Льоса продължава да разобличава държавния терор и злоупотребата с власт чрез литературата.

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Романът му The Feast of the Goat (2000 г.), е посветен на диктатора Рафаел Трухильо, управлявал Доминиканската република в продължение на 31 години до убийството му през 1961 г. Други негови произведения са адаптирани за големия екран. Книгата Aunt Julia and the Scriptwriter, базирана на първия му брак, е адаптирана през 1990 г. в холивудския игрален филм Tune in Tomorrow.

Последните години от живота си писателят прекарва между Перу и Испания.

Появява на страниците на испанското таблоидно издание Hola, след като през 2015 г. напуска 50-годишната си съпруга, за да бъде с испано-филипинската светска дама Исабел Прейслер, майка на латиноизпълнителя Енрике Иглесиас.

Носителката на „Букър“ Саманта Харви: Богати хора, а не държави, пишат бъдещето на човечеството

Марио Варгас Льова продължава да си навлича критики заради противоречиви изказвания.

През 2019 г. обвинява за нарастването на убийствата на журналисти в Мексико - повече от 100 през последното десетилетие, разширяването на свободата на печата, „което позволява на журналистите да казват неща, които преди не са били позволени“. Макар да заявява също, че „трафикът на наркотици играе абсолютно основна роля във всичко това“, някои коментатори смятат, че не е успял да изрази съчувствие към жертвите и семействата им.

Година по-рано, в колонка за испанския El País той нарича феминизма „най-решителният враг на литературата, който се опитва да я обезвреди от мачизма, множеството предразсъдъци и аморалността“, допълва BBC.