Ръководителят на търговския отдел на ЕС Марош Шефчович отлетя за Вашингтон в понеделник с куфар, пълен с подаръци, с които се надява да купи мир с президента на САЩ Доналд Тръмп и да предотврати разрастващата се търговска война. Обещавайки „пакет за сътрудничество“ на новата администрация в опит да предотврати митата на Тръмп, Шефчович се очаква да се срещне с министъра на търговията Хауърд Лутник, търговския представител Джеймисън Гриър и Кевин Хасет, главния икономически съветник на американския президент.

Посещението идва в опасен момент за блока, след като Тръмп заяви, че ще възстанови митата върху стоманата и алуминия следващия месец, като на практика отмени сключеното по-рано примирие. Той също така предприе стъпка към налагане на реципрочни мита, които биха навредили на европейските износители - особено на автомобилната индустрия.

Въпреки че Брюксел прекара последните четири години в укрепване на своя инструментариум от търговски оръжия, той иска първо да се опита да сключи сделка с Тръмп. POLITICO описва подробно „морковите“, които Брюксел би могъл да предложи в търсене на мирна сделка:

Увеличаване на вноса на газ

Манията на Тръмп по отношение на търговския дефицит на Америка с Европейския съюз в размер на 198 млрд. евро е в основата на заплахите му за налагане на големи мита, които могат да струват на блока милиарди. Едновременно с това обаче призивът му „Drill, baby, drill” за повече изкопаем газ породи надежди, че европейските държави могат да предотвратят перспективата за търговска война, като купуват повече гориво отвъд Атлантическия океан. Това може да помогне на блока да намали вноса на руски втечнен природен газ (LNG).

„Защо да не го заменим с американски втечнен природен газ, който е по-евтин за нас и сваля цените на енергията ни“, попита през ноември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Едни се застъпват за твърд отговор на американските мита, други призовават за преговори, а трети лансират идеята за смесен подход

Битка или ласкателства? Как ЕС ще отговори на търговската война на Тръмп

На практика обаче страни от ЕС като Германия се питат колко повече американски втечнен природен газ може да купува блокът в допълнение към съществуващите количества. Поне една страна от ЕС предлага идеята за схема за субсидиране, която да направи американските доставки по-достъпни в името на енергийната сигурност. Но отпускането на парични средства за изкопаеми горива би било спорно.

Междувременно представители на индустрията настояват пакетът на ЕС да включва ангажименти да не се наказват вносителите на американско гориво за емисии на метан. Тръмп е готов да намали екологичните стандарти в САЩ, а енергийните гиганти могат да бъдат изправени пред тежки глоби от европейските държави, ако се възползват от тези промени в правилата.

Поевтиняване на американските автомобили

Оплакванията на Тръмп срещу ЕС са съсредоточени и върху автомобилите и 10-те процента данък върху вноса на превозни средства в блока. САЩ имат тарифа от 2,5%, която обаче рязко нараства до 25% за лекотоварните модели.

Американският президент обеща да направи реципрочни митата, които да съответстват на тези на други държави, и да наложи тарифи върху автомобилите. Неговите съветници са на спорното мнение, че европейските данъци върху добавената стойност представляват де факто мита, които заслужават ответни мерки от страна на САЩ. Макар да не е ясно дали специфичната за автомобилите тарифа ще се прибави към съществуващите такива, всякакви нови търговски бариери представляват значителен риск за автомобилния сектор в Европа, особено за трите големи автомобилни производителя в Германия.

Блокът предупреждава за „ненужни икономически сътресения“, след като президентът на САЩ удари Китай, Канада и Мексико с търговски мерки

ЕС ще „реагира твърдо“, ако Тръмп наложи мита

Най-очевидният отговор би бил да се намалят тарифите на блока, така че да съвпаднат с тези на САЩ - подход, за който се застъпиха BMW и Бернд Ланге, ръководител на комисията по международна търговия на Европейския парламент.

Въпреки това, съгласно правилата на световната търговия, всяко намаление на тарифите на ЕС ще трябва да се прилага за всички негови търговски партньори. Това би било победа за Китай, чиито производители на електрически превозни средства отчаяно търсят нови пазари.

Вследствие на антисубсидийното си разследване Комисията наложи нови мита върху произведените в Китай електрически превозни средства миналата година.

„Тъй като бяха въведени като част от антисубсидийното разследване, те ще останат в сила, дори ако ЕС се изравни с 2,5-процентната тарифа на САЩ за превозните средства“, казва Сам Лоу, партньор във Flint Global.

Обединяване на усилията срещу Китай

Длъжностните лица в Брюксел започват да осъзнават, че Тръмп може би не е ястребът, за който се представяше по време на предизборната кампания, когато става дума за Китай.

60-процентните мита, които той многократно обеща да наложи върху стоки от азиатския гигант, бързо се превърнаха в 10-процентни (в същото време той наложи 25-процентни мита на съюзниците в свободната търговия Канада и Мексико - преди да ги спре за един месец). Тръмп отложи и забраната срещу китайското приложение TikTok.

Акциите им се сринаха, а анализаторите очакват тарифите да окажат сериозно въздействие върху световната автоиндустрия заради зависимостта от производствените операции в Северна Америка и сложните вериги за доставки

От Европа до Азия: Автомобилните гиганти понесоха първия удар от новите мита на Тръмп

Първоначалните меки стъпки на Тръмп към Пекин предизвикват тревога в ЕС, който вече предприе стъпки за съвместно справяне с китайските практики за заграбване на пазара, смятайки, че така Брюксел ще се сближи по-добре с Вашингтон. Шефчович вече предложи да се засили фокусът на ЕС върху икономическата сигурност, например при надзора на изходящите инвестиции в ключови технологии, като изкуствен интелект, полупроводници или квантови технологии. Това е стъпка, която Вашингтон вече предприе.

В друг ход, който ще бъде отзвук от първия мандат на Тръмп, Брюксел иска да се обедини със САЩ в борбата с т.нар. непазарни практики на Китай, като например отпускането на субсидии на компании или изключването на западни играчи от обществени търгове.

През 2023 г. Вашингтон и Брюксел се опитаха, но не успяха, да създадат „зелен“ клуб за метали, който да налага мита върху вноса на стомана и алуминий от непазарни икономики като Китай. Ако двете страни успеят да се споразумеят за Глобално споразумение за устойчива стомана и алуминий, това би могло да сложи край на размяната на мита, която датира още от първия мандат на Тръмп.

Закупуване на оръжия

Принуждаването на европейските страни да купуват повече американски оръжия би имало допълнителното предимство да убеди Тръмп, че блокът се отнася сериозно към собствената си сигурност, точно когато неговата администрация флиртува с идеята за изтегляне на войските от Европа и многократно е призовавала страните от ЕС да увеличат разходите си за отбрана. Този подход набра популярност в Германия и Италия и беше лансиран през ноември миналата година от президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която заяви, че страните от ЕС биха могли, в рамките на един „съгласуван“ подход, да закупят оръжейни системи, които не могат да произведат сами. Тази идея обаче вероятно ще срещне съпротива в родната страна на Лагард, Франция, където президентът Еманюел Макрон е най-яростният привърженик на „стратегическата автономия“ на ЕС и силен поддръжник на национални шампиони в областта на отбраната като Dassault.

Междувременно в края на миналата седмица Вашингтон обеща да ускори доставките на оръжия за Европа, действайки в отговор на дългогодишното недоволство на съюзниците си от бавния процес на закупуване на оръжия американско производство.

Ще се стигне и до ускоряване на инфлацията и повишаване на лихвените проценти в САЩ, допълва президентът на Централната банка на Нидерландия

Финансистът от ЕЦБ Клаас Кнот: Новите мита на Тръмп "вероятно ще отслабят еврото"

Какво няма да предложи ЕС

Въпреки предупрежденията на Вашингтон, ЕС не възнамерява да се отклони от пътя си на регулиране на големите технологични компании, повечето от които са американски. Блокът няма да бъде отворен за преговори по технологичното си законодателство, според високопоставен европейски законодател.

Прилагането на трите основни правилника на блока, регулиращи американските технологични гиганти като X и Amazon - Законът за изкуствения интелект, Законът за цифровите услуги и Законът за цифровите пазари - не може да се използва за успокояване на Вашингтон в търговски конфликт.

Брандо Бенифеи, председател на делегацията на Европейския парламент в САЩ, посочва пред POLITICO: „Не можем да приемем този подход, защото не смятаме, че нашето законодателство е част от преговорите“.