Европейският съюз се съгласи да наложи нов кръг от санкции срещу Русия на фона на стремежа на Доналд Тръмп към преговори за съдбата на Украйна.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, предположи, че Европа в крайна сметка ще бъде поканена на масата за преговори, за да обсъди облекчаване на санкциите за Кремъл.

„Има и други страни, които имат санкции, Европейският съюз ще трябва да седне на масата за преговори в някакъв момент, защото и той има наложени санкции“, заяви Рубио във вторник, цитиран от Euronews.

Рубио подчерта, че ще трябва да бъдат направени отстъпки от „всички страни“. На въпрос за изключването на Европа от процеса той отговори: „Никой не е отстранен“.

Въпреки това блокът желае да запази наказателната си политика - поне засега.

„Ние сме решени да продължим да оказваме натиск върху Кремъл“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

Сделката между посланиците в сряда беше умишлено набелязана в навечерието на третата годишнина от инвазията в Украйна. То представлява 16-ият пакет от ограничения от февруари 2022 г. насам.

Новите санкции въвеждат забрана за внос на руски алуминий - идея, която беше обсъждана в миналото, но така и не беше одобрена поради отказа на някои държави членки, които се притесняваха от икономическото ѝ въздействие.

Руският необработен алуминий съставлява около 6% от вноса на метала в ЕС - дял, който намалява през последните години, тъй като европейските производители се отдалечиха от руските доставчици.

ЕС вече беше забранил някои продукти, произведени от алуминий, идващи от Русия, като проводници, тръби и тръбопроводи, въпреки че те съставляват само малка част от покупките. Сега забраната обхваща и първичния алуминий, който се продава под формата на слитъци, плочи и заготовки и съставлява огромната част от стойността на вноса.

Освен суровият метал, последният пакет от санкции разширява черния списък срещу танкери, принадлежащи към руския „сенчест флот“, който Кремъл използва, за да заобикаля западните ограничения върху търговията с петрол и да поддържа източник на приходи, който е от решаващо значение за финансирането на войната в Украйна.

Флотът се състои от кораби, за които се подозира, че използват измамни практики, включително предаване на фалшиви данни, изключване на транспортьорите, за да станат невидими, и извършване на многократни прехвърляния от кораб на кораб, за да се прикрие произходът на петролните им барели.

Политическият натиск е изключително висок след няколко инцидента в Балтийско море, при които „флотът в сянка“ беше обвинен в извършване на саботажи срещу подводни кабели.

Смята се, че „флотът в сянка“ разполага с около 600 кораба, но официален брой не съществува поради секретността на информацията от страна на Кремъл.

Днес Китай и Индия са основните купувачи на руски петрол, който често се рафинира на тяхна територия и се продава обратно на пазара на ЕС под друг етикет.

Според дипломатите новият пакет от санкции на ЕС включва в черния списък 73 кораба, за които се подозира, че са част от „сенчестия флот“. С това общият брой на корабите става над 150. На всички тях се отказва достъп до пристанищата на ЕС и до услугите на блока.

Освен това новите санкции изключват 13 руски банки от електронната система SWIFT и спират лицензите за излъчване на осем руски медии.

Официалното им приемане се очаква в понеделник, когато министрите на външните работи ще се срещнат в Брюксел.