Разположен срещу митичната Троя, Бозджаада - малък остров, брулен от ветровете на Егейско море, живее от древността чрез и за виното. Ала най-новият закон, наложен от турското правителство, поставя в опасност неговото наследство, както и цялото винопроизводство в страната.

В началото на септември гроздоберът е към края си. Още няколко дни и последните гроздове от "златния камък" и "черната смола" - местните сортове - ще се отправят към пресите. Миналата година Мехмет Танай е произвел над 600 000 бутилки. Тази година обаче амбициите му клонят надолу.

Годината е средна, прогнозира лозарят. Откакто законът бе гласуван, има спад в бранша от 5 до 10%. Мехмед Танай, както и всички производители на турски вина са бесни на закона - един много спорен текст, гласуван през май от парламента и официално в сила от понеделник.

Освен че забранява всяка реклама, както в печата, така и по телевизията, той забранява и продажбата на алкохол на дребно от 22 ч. до 6 ч. сутринта и през цялото денонощие в близост до училищата и джамиите в цялата страна.

Премиерът Реджеп Ердоган оправда затягането с изискванията на общественото здравеопазване. Противниците му обаче го приемат като част от усилията му "да ислямизира" Турция. По време на антиправителствените демонстрации, обхванали страната през юни, протестиращите единодушно се обявиха срещу закона.

Нямаме право да правим дегустации, за организираме събития около нашето производство - гневи се Тунай. С този закон общуването става невъзможно, добавя той.

Дори в интернет. Неговият промоционален сайт вече е черна страница. А краткият празник на виното, с който се отбелязва гроздоберът в Бозджаада, вече е станал "празник на гроздето" при спазване, разбира се, на забраната на всяка дегустация.

Островът си задава въпроси за своето икономическо бъдеще и се страхува, че ще загуби част от душата си. Заедно с туризма винопроизводството е поминъкът на двете трети от 2400-те му жители. Малките производители не желаят да продават лозята си... те са привързани към тях, това е тяхното наследство, получено от родителите, от семействата им, казва кметът Мустафа Мутай, член на малка опозиционна партия. Жителите на острова искат и занапред да произвеждат вино и ще се борят за него.

Но това става все по-трудно. Откакто през 2002 г. дойде на власт, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган (която има ислямистки корени) взе алкохола на мушката и започна да го облага с такси.

Макар част от покачването им да е свързано с инфлацията, цените на ракията анасонлийка скочиха от 2004 г. досега с 272%, на бирата - с 218% и на виното - с 163% - показват данните на регулаторния орган за алкохола и тютюна (TAPDK).

Продажбата на алкохол донесе 3 милиарда турски лири (1,2 млрд.евро) на държавния бюджет през 2010 г. и 4,6 млрд. (1,8 млрд.евро) миналата година. За да намали този натиск и бремето на ограниченията в продажбата, правителството увеличи субсидиите за износа на турските производители на вино, признават винарите, но този жест е недостатъчен. Трябва да се погледне по различен начин на всички тези ограничения. Прекалено много хора зависят от този сектор, заявява Мехмет Танай.

Макар винопроизводителите да се тревожат, жителите на Бозджаада предпочитат да запазят оптимизма си. Мнозинството са твърдо убедени, че нито правителството, нито законите или налозите могат да накарат турците да се откажат от чаша червено вино.

Туристите идват тук за виното. Когато искат да пийнат нещо, те си поръчват вино, уверява Махир, собственик на ресторант на острова. Пиенето на алкохол е личен избор - смята една от неговите клиентки Селма Сонгюл. Според нея забраната ограничава свободите и тя няма да се съобразява с нея.

Съпротивата изглежда е на ход и това се потвърждава от статистиките. Със или без такси и ограничения консумацията на вино в Турция е нараснала от 2008 до 2012 г. от 38 на 60 милиона литра.

Източник: БГНЕС