Той е най-известният затворник в Русия – бившият олигарх, който създаде Юкос и можеше да бъде видян в Давос и в Белия дом, докато не се осмели да се изпречи на пътя на Владимир Путин.

Михаил Ходорковски използва парите от малък бизнес по времето на перестройката, за да основе банка на име Menatep, която се възползва от големи депозити на бюджетни средства на руското правителство.

Печалбите на банката му помагат да купи дял в Yukos като част от популярната приватизационна схема “заеми срещу акции” от 1995 г., когато бизнесмените, които впоследствие стават олигарси, дават назаем средства на почти фалиралото правителство, в замяна на което получават право да купят държавни активи на ниски цени.

В рамките на няколко години тези няколкостотин милиона долара, което Ходорховски инвестира в придобиването на контрола над Yukos, се првръшат в милиарди.

Ходорковски е първият олигарх, който осъзнава, че пътят към истинското богатство е не просто продаването на петрол, а въвеждането на западни стандарти на управление с цел увеличаването на цената на акциите на Yukos. Той също така е първият, който се изживява като филантроп, създавайки фондацията "Открита Русия", която се занимава с образователни проекти.

За неговия разрив с Путин има много причини. Ходорковски се осмелява да се изправи срещу президента с леко завоалирано обвинение за корупция на най-високо ниво по време на предавана по телевизията среща през февруари 2003 г.

Той се опитва да изгради частен петролопровод до Китай, нарушавайки държавната политика. Лобира агресивно срещу увеличаването на данъците върху търговията с петрол. Той договаря продажбата на дял в Yukos на американската корпорация ExxonMobil.

Той просто е прекалено независим. Той отказва да заеме мястото си в матрицата на конкуриращи се интереси и кланове, на държавни и частни олигарси, контролирани не от закона, а от Путин.

Като затворник, осъден заради социален протест, Ходорковски е провалена фигура. Той използва съмнителни схеми, за да изгони миноритарните акционери от Yukos; акционерите, които се ангажират с него, са все още бесни. Филантропсаката му дейност е мотивирана отчасти от желанието за придобиване на уважение, което би покачило цената на акциите на компанията.

Човек обаче никога не трябва да подценява изкупителната сила на затворническата присъда в руската психика. Руснаците не смятат непременно, че Ходорковски е невинен. Въпреки това те смятат, че той е изстрадал достатъчно.

Според проучване, направено през това лято близо една трета от руснаците подкрепят по-ранното му освобождаване от затвора, а само един на всеки шест е против това. Близо 60% от участвалите в проучването смятат, че истинската причина за това той все още да е в затвора е или защото освобождаването му “може да донесе проблеми на тези, които си присвоиха Yukos”, или “защото той критикува правителството”, или защото “държавните служители на най-високите нива имат лична неприязън към него”.

Свободата обаче може би най-накрая се вижда. Втората присъда на Ходорковски изтича през следващата година и въпреки че не могат да бъдат изключени нови обвинения, които да го оставят в затвора за по-дълго, времето за задействането им е кратко.

Русия също така може да не иска негативен отзвук на фона на подготовката за домакинството на зимните Олимпийски игри в Сочи през февруари.

С наближаването на 10-тата годишнина от ареста му през октомври 2003 г. от Financial Times са се свързали с адвокатите на Ходорковски, за да разберат как минава един негов ден в затворническата колония Сегежа, в горите на Карелия в Северозападна Русия, която руснаците наричат “зоната”.

Ето как описва ежедневието си самия Ходорковски:

Дълъг звън на аларма и поредния смразяващ вик “Всички, ставайте!” Започва нов ден. Поредният безсмислен ден от хилядите, които вече съм прекарал, първо в затвора, а сега и тук, където режимът е по-лек в колония, намираща се на 100 км от границата с Финландия.

В „зоната” има предимно млади мъже на възраст 18-30 г., които скачат бързо от леглата си. Надзирателят може да дойде непосредствено след алармата и ако някой е прекалено бавен, може да се озове в изолатора. Аз също ставам. Така или иначе не спя от известно време. Навик. Половин час преди ставане е времето, в което мога да бъда сам с мислите си, без някой да ме безпокои. Няма да имам друга такава възможност до края на деня.

Разполагаме с десет минути бръснене, измиване със студена вода и упражнения, след което се строяваме за първи път през деня. За закуска. През деня ще има още доста строявания. Столовата е наблизо, но до нея ходим дълго и бавно. “Така се прави”. Закуската е засищаща и блудкава – овесена каша, хляб. Десет минути и след това отиваме на работа.

Отново се строяваме, отново ходим като на погребение, само за да стигнем до контролния пункт. Обискират ни. Работилницата. Празен огромен студен хангар, който определено е виждал и по-добри времена. Ние заемаме малък ъгъл от него, където правим хартиени папки. Машина би се справила по-добре с тази работа, но затворниците трябва да са се занимават с нещо.

Плащат ни 10-15 долара на месец, “кеш”. Можеш да ги похарчиш веднъж седмично в местния супермаркет, където с тези пари можеш да си купиш 1-2 сладки неща, или четири консерви храни, или пет кутии цигари. Няма много други неща. Въпреки че от време на време имат ябълки. Аз обичам ябълки…

Алармата звъни отново – строяваме се, обиск, обяд. Петнадесет минути. Каша и картофи. Засищащо, но по-добре да не го гледаш, докато го ядеш.

Строяване, обиск, работилницата. Папки. Алармата. Краят на работния ден.

Строяване, обиск, спалните помещения. Можеш да гледаш телевизия в продължение на час. Аз чета или пиша. Никой не ме притеснява. Алармата, строяване, вечеря. Картофи, хляб.

Строяване, спалните помещения. Ако адвокатите ми не идват, гледам новините по единствения наличен канал и чета заобиколен от стотици други затворници. Можеш да похапнеш нещо, ако все още ти е останало нещо от колета, който семейството ти има право да ти праща веднъж на всеки два месеца. Така денят минава. Зад гърба ми останаха 10 години в затвора и ми остава още една. Продължителна аларма и вик “Гасете лампите!”

Затворът е организиран под формата на казарма – спалните помещение не са разделени на заключващи се килии. В едно отделение живеят между 100 и 150 души. Топло е. Стаите вътре имат обикновени врати без ключалки.

В нашата стая сме 20 души; площта на стаята е 30-40 кв. м. В момента лагерът не е пренаселен, така че повечето от нас (в това число и аз) спим на долните легла. Стените са боядисани, но можеш да си сложиш и тапети, ако искаш. Подовете са дървени. Тук е Карелия; има много дървен материал.

Броят на книгите, които можеш да притежаваш, е ограничен – 10 броя, заедно със списанията. Има и библиотека, но в нея няма добра литература, а и не ми позволяват да й дарявам книги. Адвокатите ми поръчват книги. Отнема месец, за да пристигнат, след което стоят в склада, а аз мога да сменям четивата си един път в седмицата. Електронните четци са забранени, както и компютрите.

Има три начина за комуникация с външния свят – телефонни разговори (до 15 минути веднъж в седмицата); писма (отнема между 7 и 10 дни, за да стигнат до адвокатите); и устно чрез моите адвокати (има обаче официални видео записи на нашите срещи и неофициални аудио записи).

В годината са позволени четири по-дълги посещения (от по три дни) и шест посещения от по четири часа през стъклена преграда. Посещават ме съпругата ми, децата и родителите ми, но малцина са такива късметлии като мен. При по-дългите посещения трябва да прекараш цялото време в не много голяма стая и в кухнята в общите помещения.

Официално пералнята пере дрехи веднъж в седмицата. Ако искаш да си переш дрехите сам, трябва да си изобретателен. Проблемът обаче е, че няма къде да ги сушиш. Има обща баня, където можеш да се къпеш веднъж в седмицата. Ако работиш в мръсен завод, ти позволяват да вземаш допълнителни душове, след като приключи смяната ти.

В колонията се отглеждат прасета, така че получаваш по 30-40 грама месо или свинска мазнина към супата или кашата. Освен картофите и вареното зеле, дават зеленчуци около 10 пъти в годината (краставици, лук и т.н.).

Сутрин имаме задължителна гимнастика в продължение на 10 мин. След работа имаме право да спортуваме в продължение на половин час. Аз обикновено не разполагам с подобна енергия, но по-младите играят волейбол или “помпат мускули”.

Редовно получаваме медицински прегледи, особено за туберкулоза. Всичко друго, освен когато някой изглежда е бил пребит, не предизвиква особен интерес.

Времето е по-хубаво от това в Краснокаменск (сибирския лагер, в който Ходорковски прекарва времето от 2005 до 2007 г). Там беше 45 градуса под нулата през зимата и 45 градуса над нулата през лятото - открита степ, докъдето ти стига погледът. Тук времето е финландско – минус 20 или 30 градуса през зимата и до плюс 25 градуса през лятото.

Отношението към мен до известна степен се е променило през тези 10 години. В затвора уважават възрастта (в момента съм по-възрастен от повечето хора тук) и продължителността на присъдата (10 години са доста).

Ходорковски заявява, че след евентуалното му освобождаване негов приоритет са семейството, родителите и децата. Завръщането към бизнеса вече не ме интересува, а държавната служба и борбата за гласовете на електората и политическите интриги не ме привличат, казва той.

Готов съм да се боря за интересите на разчитащите на себе си хора, които притежават чувство за това каква е тяхната стойност. Разбирам ги и те ме разбират мен. За съжаление, в Русия засега няма толкова много истински граждани, но със сигурност техният брой ще нараства. По тази причина ще продължа да бъда ангажиран с граждански дейности.