Само 6 държави в ЕС имат свободата да се купува и продава земя - свободно, включително и за чужденци, заяви в интервю за БНР проф. Светла Бъчварова, депутатът от БСП и бивш председател на Селскостопанската академия.

Тя подчерта, че във всички останали страни действат различни механизми за контролиране на покупко-продажбата на земя и целта е не толкова да се защити земята, а да се обработва, за което съответно трябва да има гаранции, да я пази от всякакви посегателства. Това също е ангажимент на държавата, но трябва да се изпълнява от собственика.

„И от тази гледна точка собствеността върху земята в държавите не е абсолютно свободна. Направихме изключително много консултации, намерили сме най-подходящите механизми. Важно условие е уседналостта. В повечето държави тя е до 5 години", обясни проф. Бъчварова по повод предстоящото обсъждане в парламента на поправките в Закона за земята.

Един от специфичните проблеми на пазара на земя, освен разпокъсаността, е ниската пазарна цена на земеделските земи, което може да предизвиква интерес за покупка с цел за продажба, а не вкарване в селскостопански оборот. Важно е да се знае и произходът на средствата. Така обясни проф. Бъчварова обясни несъгласието на мнозинството по въпроса за покупко-продажбата на земи

Светослав Николов от Гражданския комитет "Равни пред закона" изрази съгласието на комитета, че трябва да се ограничи спекулативната продажба на земя. „Ние смятаме, че трябва да има три години уседналост, 300 декара максимална собственост на чуждестранен гражданин от ЕС и 50 км от пограничната територия - с ограничение само за ползване, без право на собственост", подчерта Николов.