Как се променяше токийското метро от създаването си до наши дни
На 30 декември 1927 година, в навечерието на нова година, в Токио е открито първото метро в Азия. Този подарък на жителите на японската столица поднася частната компания Tokyo Underground Railway Company. Нейният собственик Норицугу Хаякава решил, че градът се нуждае от този вид обществен транспорт, след като посещава Лондон през 1914 г. и остава впечатлен от метрополитена на града.
Първата линия на токийското метро е дълга 2.2 км и свързва станциите Асакуса и Уено. Японците са толкова впечатлени, че чакат на двучасови опашки, за да се разходят с подземната железница.1
По времето, когато в Токио е открита първата линия на метрото, жителите на града са 5 млн. души. Само пет години по-късно населението вече е нараснало с 1 млн., което провокира трескаво строителство- линията на метрото е удължена с още 1.7 км, за да свърже и търговския квартал Гиндза, чието име носи днес. В наши дни тази линия е дълга 14.3 км и има 19 станции. Тя обслужва административните и търговски райони на Токио.
Освен тази историческа линия, метрото в Токио има още 12, а дължината им е над 300 км.
Четете още: Невероятни факти за метрото по света
Всички 290 метростанции в Токио са построени от частни компании и цената на билетите е доста висока. Ако човек реши да пропътува от единия край на града до другия, цената може да достигне и до 100 долара! Причината е, че съвременното токийско метро се обслужва от различни оператори и пътниците плащат всеки път, когато се качат на линия на друга компания. Самите японци или използват различни комбинирани билети, или електронни карти, които впрочем се издават само от електронни каси- „живи“ каси там отдавна вече няма.
Картите преминават през турникета и на влизане, и на излизане, и в случай че човек е пропътувал повече станции, отколкото е платил, разликата се заплаща на изхода. Впрочем самите мотриси често продължават своя път по релсите на няколко компании, така че за пътника е трудно да разбере кога е настъпила смяната на оператора.
Високата цена не променя факта, че токийското метро е вписано в рекордите на Гинес като най-натовареното в света. В работните дни, в час пик между 7 и 9 сутринта, през метрото минават 7.5 млн. пътници. Най-натоварена е станция Синдзюку, която свързва центъра на Токио със западните предградия. Само през нея на ден минават 3.5 млн. души.
В час пик потокът от хора е толкова голям, че качването във вагоните не би било невъзможно, ако не бяха специално обучените служители - осия, облечени с костюми, фуражки и бели ръкавици, които избутват хората във вагоните. Осия са голямата атракция на метрото в Токио. Те действат толкова професионално, че не е рядка гледка в мотрисата да се види пътник, чиито крака изобщо не достигат пода.
Към жените метрото в Токио има особено отношение. Те са допуснати да работят в метрополитена чак през 1993 г., а през 2005 г. са създадени специални вагони само за жени, които се движат в пиковите часове и се отличават с розов знак.