Топлата зима засега не се отразява на пшеничните посеви
Толкова топъл януари не се е случвал от години, но новата 2014-а едва ли ще се окаже прецедент, защото пшеничните посеви се развиват добре, казват земеделски стопани в Добричкия регион - най-големият производител на хлебно зърно в страната. През лятото комбайните трябва да ожънат в областта 1 236 000 декара пшенични масиви - с около 43 000 декара повече от миналата стопанска година.
В близо двайсетгодишния ми земеделски опит не помня толкова дълго през януари термометърът да се е задържал над нулата, коментира председателят на земеделската кооперация "Черно море" Младен Мартинов, която обработва 35 000 декара чернозем в община Балчик. По думите му в безснежната зима натрупаната влага в района е 80 литра на квадратен метър и е два пъти по-малко спрямо същия период на миналата стопанска година. Пшеничните посеви пък са посрещнали зимата на 2011-а със запаси от 303 литра на квадратен метър, сочи статистиката на кооперацията, предаде БНР.
Независимо от сравнително високите температури и липсата на сняг пшеничните полета край морето са в много добро състояние, навлязоха във фаза "края на братене", посочва председателят на стопанството. Засега не се наблюдава т. нар. "прорастване на посевите", от което се страхуват зърнопроизводителите. Ако в топлото време растенията израснат на височина и по-късно ги засипе тежък сняг, могат да не се изправят и добивите ще паднат.
Пшеничните посеви са в покой, температурата в приземния слой около растенията трябва да се задържи поне няколко дни 7-10 градуса над нулата, за да започне активна вегитация, коментира директорът на Добруджанския земеделски институт доцент д-р Иван Киряков. Селекционерът по пшеницата в научния институт доц. д-р Добринка Атанасова също потвърждава, че младите посеви растат "в норма", но ако не паднат валежи, няма да се реализира потенциалът на сортовете зависоки добиви.
Случвал се е и по-лош януари - през 2002-ра, 2007-а и особено през 1995-а, когато заради сушата пшеницата поникна чак през месец февруари, спомня си председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Кирил Жендов. Според него времето почти всяка година проявява някакви капризи, които стопаните след като приберат реколтата бързо забравят. Арендаторът посочва, че сега в двуметровия почвен слой наличната влага е 40 на сто от пределната полска влагоемност, а в еднометровия - почти 70 на сто, и няма опасност за пшеницата. Сравнително високите температури на въздуха също не са фатални, защото при корените на растенията е различно - в двайсетсантиметровия почвен слой термометърът не е показвал повече от 3,9 градуса над нулата.
Зърнопроизводителите в Добричко се молят, ако все пак зимата се завърне, заедно със застудяването да завали и сняг. При ниски температури без снежна покривка посевите могат да измръзнат. Сортовете на Добруджанския земеделски институт, които масово се сеят в страната, са селектирани шест десетилетия, създадени са с генетичен материал от руски и украински пшеници и имат висока степен на студоустойчивост. Според тестовете пшеничните сортове могат да издържат до 18-21 градуса под нулата, посочва директорът на селекционния център.