Метеоритният кратер Каали се намира на най-големия естонския остров Сааремаа. Това е последният гигантски метеорит, паднал в гъсто населен район, а белегът, който е оставил върху лицето на земята, разказва за страшните събития, случили се тук през бронзовата епоха.

Преди около 7600 години голяма скала с маса около 20 80 тона навлиза в земната атмосфера със скорост между 10 и 20 км/сек. На височина от 10 км метеоритът се разпада на парчета, като най-голямото от тях пада на земята.

При удара се освобождава енергия, еквивалентна на около 20 килотона тротил - 25% по-мощна от атомната бомба, паднала над Хирошима в края на Втората световна война.

Експлозията отстранява около 81 000 кубически метра скали, образува огнено кълбо с височина 8.7 км височина и изгаря горите в радиус от 6 км. По времето на удара районът е бил населен и се предполага, че е имало и човешки жертви.

При взрива на метеорита в района се образуват девет кратера. Най-големият от тях е с диаметър от 110 м и дълбочина от 22 метра.

Други части формират по-малки кратери с диаметър от 12 до 40 метра, а съответните им дълбочини варират от един до четири метра. Те са разположени в рамките на 1 км от главния кратер.

Вижте още: Най-невероятните кратери, причинени от космически обекти

Днес в кратера Каали има езеро, което се захранва от подземните води и валежите. В зависимост от сезона, то е с диаметър 30-60 м и дълбочина от 1-6 метра. Около мястото се намират останките на огромна каменна стена, дълга 470 м, с дебелина 2.5 м и висока около 2 метра, построена по време на ранната желязна епоха.

Извънредно голям брой животински кости са намерени в оградената от стената площ, заради което се предполага, че езерото е било използвано за ритуални жертвоприношения. Има доказателства за укрепено селище, обитавано от 5 до 7 век пр. Хр, намерено е и малко съкровище от сребърни бижута.

Стената, среброто и костите са довели до спекулациите, че веко след катастрофалната експлозия кратерът е бил място за езически поклонение. В миналото естонците са правили животински жертвоприношения за добра реколта, които продължават да се извършват тайно дълго след като църквата забранява такива езически практики.