Фирмите за бързи заеми ще трябва да имат поне 1 млн. лв. собствен капитал, за да получат лиценз. Това предвижда проект за нов Закон за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, който е внесен в парламента от депутатите Румен Гечев (БСП) и Йордан Цонев (ДПС).

Проектът предвижда всички небанкови кредитни институции да бъдат акционерни дружества. А капиталът им трябва да бъде с ясен произход, като средства, взети на заем, не се допускат, информира в. Стандарт.

Компаниите за бързи заеми ще могат да извършват само дейност, свързана с отпускане на заеми, както и такава свързана с придобиване на вземания по кредити на физически лица. Под ударите на новия закон няма да попадат инвестиционните посредници, заложните къщи, банките, както и компаниите, отпускащи заеми само на юридически лица.

Институцията, която ще лицензира фирмите за бързи кредити, ще бъде Комисията по финансов надзор. По-конкретно с тази отговорност ще бъде натоварен зам.-председателят на КФН, който отговаря за "Надзор на капиталовия и паричен пазар".

КФН ще може да издава задължителни указания за съдържанието на общите условия на небанковите кредитни институции. Така КФН може да изменя общите условия по договорите за кредит, ако прецени, че е необходимо.

А ако компаниите за бързи заеми не спазват Закона за потребителския кредит, ще губят лиценза си. Контрол над целия сектор ще се упражнява от Комисията за защита на потребителите.

Глобата за дейност без лиценз започва от 50 хил. лв. С новия закон ще се направи и промяна в Закона за комисията по финансов надзор.

Предлага се възнаграждението на служителите в КФН да не бъде по-ниско от заплатите за съответната длъжност в частните компании, които се надзирават от Комисията.

По този начин в момента се определят заплатите в БНБ. Ако тестът се приеме, заплатите в КФН вероятно ще бъдат увеличени.