Клаус Варум, австрийски блогър

Защо Брюксел и Вашингтон усилиха натиска върху България да спре изграждането на тръбопровода Южен поток, опитвайки се да създадат близо до Украйна още едно укрепление (нещо като “български бастион”) като препятствие за енергийните доставки на ред страни в Южна и Югоизточна Европа?

Това “защо” звучи особено остро като въпрос насред ударения от гражданска война “украински eнергиен бастион”, който заплашва не само да подкопае европейската енергийна сигурност, но и да причини значими загуби на националните икономики на няколко държави от Южна и Югоизточна Европа.

Едва ли има нужда да се припомня, че Украйна е в центъра на поредица от драматични събития, които влошиха рязко европейската енергийна сигурност.

Все пак, независимо от общественото мнение на преобладаващото мнозинство в Европа, с политическата подкрепа на Брюксел и на атлантическите ни съюзници, е налице промяна в държавната политика и висшата администрация в Украйна, която доведе до вдигане на своеобразен “украински енергиен бастион” в тази страна.

Целта беше изнудване - чрез заплаха да се блокират онези канали за транзит на руски газ към Европа, които функционираха безпогрешно в продължение на много десетилетия.

Струва си да се спомене и за преговорите между украинските власти и потенциални западни инвеститори. Последните - според специален закон, приет през август от Върховната Рада - могат да се присъединят към една прясно създадена компания оператор, която да управлява украинската газопреносна мрежа и подземните й газови хранилища.

Американската компания Шеврон е сред тези потенциални инвеститори, така че може скоро да видим националния флаг на САЩ да се вее над “украинския газов бастион”.

Как реагира Европа на възможността частно американско дружество да придобие контрол върху транзита на руски газ? Преди всичко, това би трябвало да предизвика недоволство най-вече у европейците... Но в Брюксел политиците продължават да ни обясняват за монополната позиция на руските газови доставки в Европа и очевидно подценяват последствията от кризата в Украйна.

Украинската криза провокира размяна на икономически санкции и контра-санкции между Европейския съюз и Русия. Много европейски компании вече страдат от ответната реакция на Москва. Нещо повече, някои от нас се замислиха сериозно, когато откриха, че приетият и в Украйна закон за санкциите осигурява възможност на Киев да спре транзита на газа от Русия за Европа по всяко време.

Много хора не вярват, че Украйна ще стигне на практика до анти-газови санкции. Но, взимайки предвид актуалната политическа обстановка в Украйна, не биха могли да се изключат напълно дори и най-неочаквани и неуместни действия. В края на краищата, ако настоящото украинско правителство не се колебае да води военни действия срещу собствените си сънародници - в една междуособна, гражданска война, малко вероятно е да се разчита на него да се погрижи за хората в други държави.

Много вероятно е, уви, да се сбъднат най-черните сценарии за влошаване на обстановката в Украйна и за разширяване на тежките последици, които трудно могат да бъдат предвидени и оценени на този етап. Едва ли хаосът там може да бъде успешно овладян и поставен трайно под ефективен контрол. А дори и ако преносът на газ през Украйна не бъде блокиран, то надали някой би дал гаранции, че ще може да предотврати нелегалното прихващане на руски газ, предназначен за Европа през зимния сезон.

Изглежда като природно бедствие с най-непредсказуем сценарий – като оня, който сполетя Исландия. Регистрираните там неотдавна хиляди епизодични земетресения показаха ясно, че в дълбините на вулкана Бардарбунга нещо се се случва и “назрява” изригване. Връщайки се към Украйна, принципният въпрос е същият – ако подобно изригване се случи, как да ограничим последствията?

Върви една дискусия в обществото за парадокса на украинската криза - от една страна, тя ни потапя в ужас с огромните си икономически и човешки загуби, но, от друга страна, с риск това да прозвучи цинично, от кризата има и полза. Защото не дава ли тя важен сигнал на нашите политици за рисковете, свързани с “Украинския газов бастион”? Всъщност тази сигнална лампа би трябвало да убеди политиците у нас, че поне в настоящото десетилетие, докато реална алтернатива на руския газ все още липсва, е нужно да се използва възможността за диверсификация на трасетата за газовите доставки чрез изграждане на газопровода Южен поток и така да се заобиколи нестабилната и плащеща с “газов студ” Украйна.

Тъй или иначе, нашите надежди за дори частично позитивен изход от кризата нямат сериозни основания. Няма и място за оптимизъм, особено след като напоследък се видя, че действителната посока, в която ни водят политиците в Брюксел и Вашингтон, няма нищо общо с нашите очаквания за рационален избор, за избор в полза на европейците. Тъкмо напротив, постоянно се правят опити да ни убеждават, използвайки всевъзможни предлози, че спънките пред осъществяването на проекта Южен поток са оправдани. Въпреки факта, че строежът на газопровода беше договорен на ниво двустранни междуправителствени споразумения още през 2008 г.

България се оказа в центъра на конфронтацията между Брюксел и Москва заради Украйна. Представители на Европейската комисия и дори сенатори от САЩ (което не се случва често) периодично посещават България и опитват да накарат българското правителство да замрази изграждането на газопровода Южен поток. Очевидно планът им е така да създадат още един “енергиен бастион” – български, а не украински - на пътя на газовите доставки от Русия.

Разочароващо е да наблюдаваш този външен политически натиск върху страна, равнопоставен член на нашия мощен като цяло Европейски съюз, но която все още изостава от останалите държави-членки в икономическо отношение. Според данните на Евростат, публикувани през юли т.г., нивото на БВП на глава от населението в България е 45% под средното за 28-те страни от Европейския съюз, докато, например, в Австрия, то е около 29% над средното. По отношение на индивидуалното потребление на глава от населението през 2013 г., България е на последно място в Европа – на опашката след всичките 28 страни, членуващи в ЕС.

По логиката на здравия разум, би трябвало да има два пъти по-голяма икономическа помощ към България вместо опити да се тласка тази държава в дори още по-тежка икономическа ситуация. Заедно с това други страни, които заедно с България се намират по трасето, където тръбопроводът Южен поток ще бъде прокаран, не са много различни от България като икономическо развитие и също една степен по-бедни от средното за Европа – с изключение на Австрия и Италия.

Да си представим за миг колко много всички тези държави са заинтересовани от газовите доставки и от развитието на нова газова инфраструктура. И колко са разтревожени, с каква загриженост и съчувствие наблюдават политическите спорове в България, възбудени от политическите усилия на Брюксел и Вашингтон, срещу изграждането на тръбопровода Южен поток. Излиза, че България и останалите държави по трасето на газопровода са на ръба да загубят всичките си бъдещи икономически и социални ползи от осъществяването му.

Още от самото начало Брюксел диктува условията си на страните от Южна и Югоизточна Европа, без да предлага същевременно нищо адекватно и разумно в замяна – като вид компенсация на евентуалните загуби от нереализирането на проекта. Съмнявам се това да е изненада за европейския бизнес, особено в секторите на реалното производство и селското стопанство, защото те вече се опитаха да получат компенсации, за да покрият щетите си от руските контра-санкции.

В дългосрочен план без вноса на руски газ някои европейски страни в края на краищата ще трябва или да започнат добив на шистов газ, или да купуват LNG (втечнен природен газ) или пък газ, пристигащ от други тръбопроводи и източници - на по-високи цени. А в краткосрочен план може да се стигне дотам, че много европейци да изкарат следващите зимни месеци в неуютни и студени домове и офиси, уви, заради затегнат режим на електроенергията и икономии на тока.

Разбира се, няма цяла Европа да “замръзне”. Повечето държави от Евросъюза ще продължат да имат електричество, газ и топлоенергия. Тези проблеми ще засегнат населението в Южна и Югоизточна Европа – с други думи, страните (сред тях и такива, които не са членове на ЕС) отвъд оня “Български газов бастион”, който се опитват за създадат Брюксел и Вашингтон. Ситуацията може да се превърне в истинска катастрофа за региона, намиращ се “отвъд бастиона”.

В момента по трасето през Украйна се доставят количества, които задоволяват 60-70% от нуждите за газ на Южна и Югоизточна Европа. През 2013 г. Евросъюзът е получил 69 млрд кубически метра газ пред Украйна, включително и България – 2,5 млрд куб.м. Турция внася 13 млрд куб.м., Сърбия и други балкански страни извън ЕС – около 2 млрд куб.м. газ, Молдова заедно с Приднестровието – около 2 млрд куб.м.

Русия осигурява по украинското трасе 84% от заявките на България за газ, 34% - на Турция и 100% - на Сърбия и Молдова. Словакия и Словения са на 100% зависими от руския газ, транзитиран през Украйна. Австрия, Гърция, Чехия и Хърватия – на 50%, зависимостта на Италия е над 40%.

Очевидно България е една от най-зависимите от преноса на газ през Украйна страни-членки на Евросъюза и в момента потребява 3,4 милиона кубически метра газ на ден. В случай на влошаване на ситуацията, причинено от спиране на транзита през Украйна, България ще бъде принудена да започне изтегляне на газ от единственото в страната газохранилище Чирен. Но то е пълно с газ само на 75% и запасите в него не са достатъчни за целия зимен сезон. Би било трудно също така да се гарантират доставките на газ за Гърция. Следователно, България, Турция и Гърция ще се изправят пред най-тежкия недостиг на газ още преди Коледа.

Впрочем, няма нужда да се чака дълго, за да се види какво ще се случи.

Както виждате, толкова много хора в толкова много европейски държави очакват с нетърпение резултатите от преговорите между Европейския съюз, Русия и Украйна, да започнат отново в търсене на изход отвъд тия “газови бастиони”. А защо не?

Източник: http://clauswarum.blogspot.nl/2014/09/why-brussels-and-washington-boost.html