Митове и реалност на пазара на имоти
Кризата в сектора на недвижимите имоти отпреди няколко години отрезви сериозно пазара и създаде нова реалност. Част от старите митове бяха разбити, като се появиха нови масови възприятия, някои от които действителни, други не чак толкова верни:
1. Инвестицията в недвижимите имоти е най-сигурната и добра
Това бе мит, който дълго тегнеше над имотния пазар – по време на бума в сектора на недвижимите имоти до 2007 година. Случилата се криза и спадът в цените на имотите с около 40% от пика им го разобличиха
И все пак постепенно това твърдение отново започва да изплува в инвеститорското съзнание, особено предвид на случилото се с КТБ.
Има известна логика за това. На първо място, цените се върнаха при далеч по-разумни нива и достъпността на имотите е при най-високото си ниво от 10 години насам. На второ място, лихвите по депозитите и кредитите бележат съществено понижение в последните години, като са при най-ниските си нива от над 10 години.
На последно място, доходността от наеми на имоти е при нива от над 5%, което ги прави привлекателна инвестиция, предвид на ниските лихви по депозитите.
Инвеститорите все по-често сравняват случващото се на БФБ и случващото се с имотите. По-слабата волатилност и понижение в нивата на цените на имотите от пиковите им стойности, в сравнение с фондовия пазар, карат по-консервативините инвеститори да предпочитат инвестициите в имоти.
В допълнение, фондовият ни пазар е широко податлив на политически фактори - друг отблъскващ инвеститорите факт.
2. Наемането на имот е хвърляне на пари на вятъра
Има нещо в българската психология, което кара повечето от нас да поставят покупката на имот на преден план сред приоритетите. Това се доказва и от факта, че България е страната с един от най-високите проценти в ЕС на притежаване на собствени жилища.
При залагане на наем за двустаен апартамент от 200 евро в София и цена на имота от 50 000 евро, както и 20% самоучастие и кредит при 6% лихва, то резултатът от калкулатора, смятащ кое е финансово по-изгодно, е доста интересен.
Оказва се, че при подобни залагания покупката на имот не е финансово по-изгодна през следващите 30 години.
Нещата се усложняват още повече от факта, че за да прибегнете към покупка на имот, трябва да сте сигурни, че ще останете на настоящия си адрес за период от поне 10-15 години напред, както и да имате стабилен доход.
3. Най-евтиното е най-добрата алтернатива
Ако има нещо, на което ни научи кризата, е, че „евтиното излиза скъпо“. Това го доказаха множеството измами, свързани с недвижими имоти, където уловката най-често бе по-ниска от средната цена на предлаганите жилища.
Новата реалност е свързана с това, че хората станаха далеч по-взискателни и мнителни и вече не се привличат само от ниската цена.
Може да се окажете, че зад по-ниската цена стои лоша локация, инфраструктура, съседи и много други причини, или купувате жилище, което не е пригодено за живеене, изисква много средства за ремонт или просто няма как да излъжете друг да го купи.
Разбира се, обратното също не е в сила - високата цена невинаги е гарант за качеството. Продавачите осъзнаха по трудния начин, че не могат да имат нереалистични и завишени очаквания по отношение на собствените си имоти.
Предлаганите от тях имоти при цени далеч над пазарните остават дълго непродадени и на тях вече купувачите гледат с голяма доза недоверие.
4. Пазарът е еднакъв навсякъде.
Няма такова понятие като еднакво представяне на пазара на имоти в различните градове и локации. За съжаление, погрешното приемане на това за реалност направи така, че имотите в някои от по-малките градове се изравниха моментно по цени с тези в София и Варна по време на бума. Това бе чисто спекулативно и не издържа във времето.
Стана ясно, че както цените на имотите, така и наемите, са в много по-голяма степен обвързани с покупателната способност и доходите на населението.
5. Всичко което пада, скача впоследствие.
Това, че цените на имотите са се понижили, не означава, че задължително ще растат и ще се върнат при предишните си нива.
Вместо това инвеститорите е по-добре да приемат, че периодът на стабилизиране, ако трайно е настъпил такъв, може да продължи дълго време и много години. Последните е добре да се концентрират върху доходността от наеми или върху финансовите изгоди на това да живеят в собствен имот.