От UniCredit повишиха прогнозата си за реалния ръст на БВП на България до 2.3% (от 2.1%) за тази година и 2.6% (от 2.4%) за следващата година, взимайки под внимание значителния напредък в усвояването на средства от ЕС, както и по - силното от очакваното понижение на цените на петрола, което ще има ефект, подобен на намаляване на данъците и ще подкрепи вътрешното търсене, според нов доклад на банката.

Растящите заплати, продължаващата дефлация и увеличението на работните места, при това най-вече за работещи със средно и високо ниво на квалификация ще подпомогнат растежа на потребителските разходи.

От UniCredit oчакват тези три фактора да са повече от достатъчни, за да балансират забавянето на ръста на износа през следващата година, когато нормализирането на монетарната политика в САЩ се очаква да ограничи търсенето в някои от основните търговски партньори на България сред развиващите се пазари.

Липсата на макроикономически дисбаланси поставят българската икономика сред най-устойчивите на ефектите от затягането на паричната политика от страна на Фед. Основните рискове са свързани с възможни негативни изненади в хода на предстоящите оценка на активите и стрес тестове на банковия сектор, насрочени за второто полугодие на 2016 г.

От фундаментална гледна точка икономиката изглежда добре позиционирана, за да продължи процеса на възстановяване, задвижван от износа, който в хода на тази година получи допълнителна подкрепа от устойчивия спад на цените на петрола, по-слабото евро и продължаващото възстановяване на пазара на труда, се казва още в доклада.

Последните публикувани данни, особено тези за икономическите нагласи през август (където водещият съставен индекс за очакванията на бизнеса и домакинствата достигна най-високото си равнище за последните седем години) отговарят на нови 0.5% повишение на тримесечна база през третото тримесечие на 2015 г.

Растежът през второто полугодие ще получи нарастваща подкрепа от усвояването на средства от ЕС, което достигна до безпрецедентно високо равнище и ще подпомогне инвестиционния процес да натрупа допълнителна инерция.

Това би трябвало да е повече от достатъчно да компенсира отрицателният принос, който по-ниските приходи в туризма и еднократният ефект от въвеждането на контрол върху капиталовите потоци в Гърция се очаква да имат върху данните за износа през третото тримесечие на 2015 г.

Процесът на ротация на двигателите на растежа, който започна през тази година ще продължи и през 2016 г. Успоредно с това, растежът на БВП ще се усили, а неговата структура ще се подобри. По-конкретно, от UniCredit очакват износът да превъзмогне глобалната тенденция за забавяне на търговията и да нарасне с нови 3.5% в реално изражение през следващата година.

Все пак това би означавало умерено забавяне от темпа от 7.7%, който прогнозираме за цялата 2015 г. По-голямата част от забавянето ще дойде в резултат от предстоящото нормализиране на лихвените равнища в САЩ, което от банката очакват да има негативно въздействие върху търсенето в някои от търговските партньори на страната, които са разглеждани като твърде уязвими, като например Сърбия, Хърватия и най-вече Турция.

В същото време в обратната посока ще действат продължаващото възстановяване на пазара на труда, впечатляващият прогрес в усвояването на средствата от ЕС, изобилната вътрешна и външна ликвидност, както и бавно просмукващите се към останалата част от икономиката положителни ефекти от неотдавнашния, по-силен от очакваното спад на енергийните цени, който в комбинация ще подкрепят процеса на възстановяване на потребителските разходи и инвестициите през 2016 г.

Устойчивото възстановяване на пазара на труда ще играе все по-ключово значение за увеличаване на потребителските разходи в периода на прогнозата. Нормата на безработицата намаля до 9.7% през второто тримесечие на 2015 г. (от 9.9% през първото тримесечие на 2015 г. и 11.5% преди година), подкрепена от ръст в заетостта от 1.1% на годишна база.

Това представлява забавяне спрямо приблизително 2% ръст, отчетен през предходните две тримесечия, но според нас не представлява повод за притеснение, тъй като най-вече се дължи на факта, че възстановяването на заетостта е навлязло в по-напреднала фаза, след лесния прогрес отчетен в първите няколко тримесечия от началото на процеса.

Особено окуражаващ е фактът, че 2/3 от новооткритите работни места са регистрирани в някои от секторите с най-високи средни възнаграждения, като този на изнесените услуги (предимно ИТ, но също така и редица други услуги поддържащи бизнеса). На този фон ускоряването на темпа на растеж на реалните заплати до впечатляващите 7.2% през първото тримесечие на 2015 г. не бива да се разглежда като изненада.

В резултат на всичко това, очакванията за заетостта се повишиха значително през август, особено в преработващата промишленост и търговията на дребно, сочейки към допълнително подобряване на ситуацията на пазара на труда в периода на прогнозата.

Впечатляващо подобряване в усвояването на средства от ЕС, до 85% през юли, също допринесе за ускоряването на растежа досега през тази година. В допълнение, всички седем оперативни програми, които ще дадат възможност на страната да получи 7.4 млрд. евро през следващия програмен период (2014-2020) са съгласувани и одобрени от ЕК.

Усилията за усвояване на повече средства от ЕС ще бъдат подпомогнати и от много силната фискална позиция през тази година, която ще позволи не само да се осигури национално съфинансиране на всички проекти от първия програмен период, които трябва да бъдат приключени до края на годината, но и да се започнат някои инфраструктурни проекти от новия програмен период, като първоначално се финансират изцяло със средства от бюджета.

Това означава, че въпреки, че трансферите от ЕС ще достигнат своя пик през 2015 г., след което ще намалеят в хода на 2016 г., съответстващите им строителни дейности ще бъдат много по-равномерно разпределени, което ще подкрепи растежа на БВП както през тази, така и през следващата година.

При преобладаващите в момента нива на потребление на първични енергийни ресурси понижение в цените на петрола от 10 долара прехвърля около 460 млн. долара годишно от външните производители на първични енергийни ресурси към местните потребители.

Дори да предположим, че само половината от този ефект ще се материализира и ще достигне до крайните потребители размерът на съответния стимул може да достигне сума от порядъка на 0.5% от БВП на страната. Така 10 долара спад в цените на петрола би имал същият ефект за консолидираните баланси на домакинствата и корпоративния сектор, какъвто би имало 1 п.п. понижение в ставката на плоския данък до 9%.

Като взимаме предвид значителното забавяне, с което понижението в глобалните цени на петрола се пренася в българската икономика очакваме, че кореспондиращите положителни ефекти ще продължат да се материализира поне до края на първото полугодие на 2016 г.

Консолидираната фискална програма за периода януари-август отчете излишък от 0.7% от БВП след сходен по размер дефицит преди година, което отваря значително пространство за повече разходи до края на 2015 г. По-голямата част от тези разходи се очаква да отидат за кофинансиране на инфраструктурни проекти, които са нужни за максимизиране на усвояването на средства от ЕС от програмния период, който приключи през 2013 г.

Това се очаква да увеличи капиталовите разходи на публичния сектор до най-високото им ниво от 2006 г. насам като по този начин ще осигури значителна подкрепа за икономическия растеж, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, като спомогне за преодоляване на недостига на инфраструктура, който в момента пречи на конкурентоспособността.

Междувременно, повишението в приходната част на бюджета може да ограничи натиска за намаляване на разходите по други пера и особено що се отнася до разходите за заплати и издръжка в прекомерно раздутия сектор сигурност.

Повече успех на този фронт се очаква да бъде постигнат следващата година, когато като част от подготовката на Закона за Бюджет 2016 г. Министерството на финансите (МФ) се очаква да прекласифицира 6 хил. служители, които заемат предимно административни позиции в МВР в трета категория труд, което ще доведе до известно понижение на разходите за осигуровки.

Това е стъпка в правилната посока. Все пак, още много ще трябва да бъде направено, ако България иска да ограничи разходите си за заплати в публичния сектор, достигащи 9.7% от БВП през 2014 г., до стойности близки до тези на отличниците в ЕС, а именно Румъния, Германия и особено Чехия, където те достигат съответно 7.7%, 7.7% и 7.1% от БВП.

Солидният ръст на износа, подкрепен от подобряващата се конкурентоспособност и подобрите условия на търговия, свързани с по-ниските цени на петрола, спомогна за увеличаване на излишъка по текущата сметка до 0.8% от БВП за първото полугодие на 2015 г. спрямо дефицит от 0.4% преди година.

Това е силно позитивно развитие, което ще играе ролята на важен допълнителен буфер, когато Фед започне да вдига лихвените проценти. Независимо от благоприятните перспективи пред растежа в периода на прогнозата остават и редица рискове, сред които водещ е рискът от потенциални негативни изненадани в хода на предстоящия
преглед на качеството на активите и стрес тестовете на банките планирани за втората половина на 2016 г.

Стратегия: Българските активи все още предлагат добри възможности

По-добрата събираемост на данъците ще способства за намаляване на нуждите от финансиране на правителството, а Министерството на финансите (МФ) най-вероятно ще постигне по-добра от заложената цел за бюджетния дефицит през тази година, подпомогнато от по-добрата от очакваното макроикономическа рамка.

Нуждите от външно финансиране за 2015 г. вече са покрити и МФ ще се завърне на вътреш-ния пазар на ДЦК през септември след поредица от три месеца без никакви емисии –постижимо благодарение на завишения фискален резерв в резултат от по-силно от очаква-ното представяне на консолидираната фискална програма и изпреварващо осигуряване на 2/3 от нуждите за финансиране за цялата година още през първото тримесечие.

Емисиите на ДЦК през септември са планирани за 300 млн. лв. в 3, 5 и 10-годишните сегменти, като очакванията за емитирането през четвъртото тримесечие са да се забави до около 300 млн. лв. Търсенето на ДЦК се очаква да е високо, тъй като 1.865 млрд. лв. вътрешен дълг се падежират до края на годината.

От UniCredit очакват, че високото ниво на отрицателно предлагане ще задържи доходността ниска и ще благоприятства ротацията в портфейлите на местни инвеститори от книжа на вътрешния пазар в лева, в облигации на евробонд пазара в твърда валута. Средно-претегленият дял от външния дълг, държан от резиденти е във възходящ тренд от януари, като нарасна от 24% до 40% до края на юни.

Очакванията са тази тенденция да продължи, тъй като показателят все още е под средното ниво за периода 2013-1H2014 от 47%, а има възможност това равнище да бъде надскочено, особено като се има предвид, че финансовата система продължава да трупа свръхликвидност.

На този фон, от UniCredit виждат пространство за допълнително затягане на доходността по българските книжа, търгувани на външен пазар, особено в дългия край на кривата, където банките са по-малко активни. От банката препоръчват купуването на BGARIA EUR 27 и BGARIA 35, които предлагат най-добра стойност на българската евро крива.

В резултат от турболенцията около Гърция през летните месеци спредовете между BGARIA EUR 35 и сходни полски книжа се увеличиха с 10 базисни пункта спрямо нивата от края на май. Финансовата институция очакват този спред да се затвори и даже да слезе в отрицателна територия, каквато тенденция вече се наблюдава в други сегменти на кривата на доходността.