Бившата съветска република Киргизстан, сгушена между Китай и Казахстан, предприема експеримент, който няма равен в света - обръща спестяванията на гражданите си от добитък в злато, пише Bloomberg.

Централната банка на централноазиатската страна иска всичките й шест милиона граждани да притежават поне 100 грама от скъпоценния метал, който е и най-големият й износ. „Златото може да се съхранява дълго време и въпреки колебанията на цената на международните пазари, то не губи стойността си за населението като средство за спестяване. Ще опитам да превърна мечтата в реалност по-бързо“, казва губернаторът на Централната банка на Киргизстан Толкунбек Абдигулов.

За двете години, в които банката предлага кюлчета директно на населението, са продадени около 140 кг злато, допълва той. „Надяваме се, че населението на страната ни ще се научи да разнообразява спестяванията си в активи, които са по-ликвидни и по-важното - могат да запазят стойността си“, отбелязва Абдигулов.

Киргизстан зададе тенденция сред централните банки, които са най-големите притежатели на злато, като увеличи закупуваните количества в момент, когато другите държави ги ограничиха през 2016 г. до шестгодишно дъно.

В страните с бурноразвиваща се икономика златото, което често се смята за последно убежище във времена на сътресения, не се нуждае от допълнителна реклама. Индия, която е най-големият потребител в света след Китай, предприема стъпки да намали вноса на ценния метал, като окуражава гражданите си да държат златото си в банки.

В Турция, където банките могат да използват златото като част от резервните си активи, президентът Реджеп Ердоган призова хората миналата година да превръщат спестяванията си в чужда валута в турски лири и злато.

Това, което отличава Киргизстан, са усилията на Централната банка да накара хората да превръщат спестяванията си в злато, като осигурява инфраструктура за безопасно съхранение и инвестиции. Банката произвежда кюлчета с различни размери, чието тегло варира от 1 до 100 грама.

Гуверньорът на Централната банка смята, че планът му е реалистичен, въпреки че той означава населението да притежава около 600 тона злато, с 30 пъти повече от настоящия годишен добив в страната. Абдигулов не конкретизира времевата рамка за постигане на целта всеки човек да притежава 100 грама злато.

Възможностите за съхранение варират от депозиране на златото в сейф в търговски банки или в Централната банка. Някои хора избират да държат златото у дома или дори да го заровят в земята, допълва гуверньорът.

На фона на икономическите кризи, през които премина Киргизстан от началото на 90-те години на миналия век, и фалитите на редица банка в последните десет години, златото се смята за далеч по-безопасен залог от ценните книжа, казва Абдигулов.

„За Киргизстан златото е алтернативен инвестиционен инструмент. Националната банка гарантира ликвидността на златото, ние не само продаваме, но и изкупуваме златни кюлчета, които сме произвели и продали“, отбелязва той.

Абдигулов застава начело на Централната банка през 2014 г., когато киргизските ръководители решават да повишат дела на златото в собствените си резерви и сега държат около 10% от активите си за два милиарда долара в злато. След годините на ограничаване на количеството до 2.6 тона, резервите се увеличиха с над 70% от 2012 г. до 4.5 тона в края на третото тримесечие на 2016 г., сочат последните данни на Световния съвет по златото, базиран в Лондон.

С производството на Киргизстан от около 20 тона на година Централната банка използва националната валута сом за закупуване на добивано в страната злато, което след това може да се продава в чужбина, ако е необходимо, разказва Абдигулов. Той предвижда по-висок добив в бъдеще.

Абдигулов, който има магистърска степен от университета в Нагоя, Япония, и от университета в Северен Тексас, може да е ентусиаст на тема злато, но не препоръчва пълно изтласкване на долара. Неговият съвет се основава на „тройното правило“ - разделяне на спестяванията в сом, чуждестранна валута и злато.

Колкото до перспективите за метала, той е оптимист, дори след като цената му регистрира най-голямото си повишение от пет години насам през 2016 г. и продължи да расте през 2017 г. Цената на златото се увеличи с над 7% тази година, тъй като притесненията, че политиката на Доналд Тръмп в областта на търговията и имиграцията може да спре растежа на американската икономика засилиха спекулациите, че Федералният резерв може да забави повишаването на разходите по заеми.

„В средносрочен план цената на златото ще остане на настоящото си равнище. Възможни са незначителни отклонения, но нищо сериозно“, прогнозира Абдигулов.