Повишената активност в областта на темпоро-париеталната връзка и медиалната префронтална мозъчна кора може да спомага за възникването на психични образи и/или съхраняване на сънищата в паметта.

Перин Руби и неговите колеги от Лионския неврологичен изследователски център във Франция са установили кои участъци от мозъка отличават хората, които си спомнят своите сънища, от тези, които не си ги спомнят.

Те приложили позитронно-емисионна томография за измерване на спонтанната активност на мозъка на 41 доброволци по време на бодърстване и сън.

Доброволците били разпределени в две групи. Първата се състояла от 21 участника, които прекрасно си спомняли своите сънища след събуждане. Техният показател бил средно 5 пъти седмично.

Втората група се състояла от 20 участника, които си спомняли средно едва 2 съня на месец.

Тези, които помнели сънищата си, както по време на бодърстване, така и по време на сън, демонстрирали силна спонтанна активност на мозъка в медиалната префронтална кора и в темпоро-париеталната връзка – участъци от мозъка, които отговарят за вниманието и концентрацията върху външни дразнители.

Учените отбелязват, че поради повишената активност тези хора реагират по-силно на външни дразнители. Именно това обяснява пробуждането през нощта.

Тези участъци от мозъка може да стимулират по-ясното запаметяване на сънищата.