2018 г. и 2019 г. ще бъдат исторически за пътното строителство, тъй като ще стартираме стратегически проекти в Северна България - цялостното завършване на „Хемус“, изграждането на автомагистралите „Русе - Велико Търново“, „Видин - Ботевград“, „София - Калотина“ и най-сложният участък от „Струма“ през Кресненското дефиле.

Убеден съм, че ще се справим с тези предизвикателства, защото имаме и знания, и опит, заяви председателят на Управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Дончо Атанасов на тържеството по повод 135-годишнина от създаването на държавната пътна администрация.

В приветственото си слово инж. Атанасов подчерта, че изминалите 5 години, и особено 2015 г., са едни от най-успешните години в пътното строителство на модерна България, тъй като със средствата от Европейския съюз автомагистралната мрежа се е увеличила с над 300 км и в момента е около 740 км. Бяхме си поставили амбициозна програма, която изпълнихме напълно, заяви инж. Атанасов.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев подчерта, че инфраструктурата трябва да се поддържа, доизгражда и развива и за това са нужни значителни инвестиции. С въвеждането на тол системата очакваме над 1 млрд. лв. приходи годишно, или около 3 пъти повече, отколкото получаваме от винетните стикери в момента, и тези средства ще се инвестират в поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, заяви заместник-министър Йовев.

Знаем, че пътищата не са идеални – има настилки, които са на повече от 20-30 години, но ще сменим подхода и от кърпежи ще преминем към цялостна рехабилитация на компрометираните участъци, които не са ремонтирани от над 30 години, каза инж. Йовев.

Началото на пътната администрация се полага на 3 април 1883 г., с Указ №267 на княз Александър I Батенберг. С него се утвърждават законите за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища и на окръжните пътища, както и Правилникът за службата на кантонерите.

С първите държавни документи за проектиране, строителство и поддържане на пътищата в Княжество България за първи път се регламентира пътното дело у нас. Двата закона са изработени от княз Михаил Хилков, който е бил управляващ Министерството на общите сгради, земеделието и търговията (МОСЗТ) в кабинета на ген. Леонид Соболев. Към това министерство са били и пътищата на държавата.

България посреща Освобождението си с 2 511 километра пътища. В следващите 30 години пътната мрежа нараства близо 4 пъти, като през 1915 г. - в навечерието на Първата световна война, достига над 9 000 км. Приети са редица закони за развитието на пътната инфраструктура, нейната класификация, задължения, отговорности и финансиране.

Изграждат се пътищата София - Самоков, Варна - Бургас, Русе - Силистра, Враца - Мездра, Оряхово - Враца, Асеновград - Чепеларе, Пазарджик - Брацигово, Хасково - Кърджали и редица мостови съоръжения.

До 1944-та година пътната мрежа достига над 22 000 км. Приети са два закона, които дават сериозен тласък за развитието на пътното строителство. Това са законите за пътищата и за трудовата повинност. Построяват се отсечките София - Мездра, Сливен - Елена, Троян - Кърнаре и Кричим - Девин и редица други.

Периодът до 1971 г. е период на модернизация на основната пътна мрежа. Изграждат се направленията Русе - Велико Търново - Килифарево, Подбаланският път София - Карлово - Бургас, проходите на Републиката и Витиня. От 1954 г. в експлоатация е и първият мост над река Дунав при Русе.

С новото административно делене на страната през 1959 г. се създават 27 окръжни пътни пътни управления. С разпореждане на Министерския съвет от 19 май 1971 г. се утвърждава изграждането на автомагистралния пръстен на страната в направлението: София - Пловдив - Сливен - Бургас - Варна и София - Плевен - Бяла - Попово - Шумен - Варна, с обща дължина около 1000 км. Той включва трите магистрали „Тракия”, „Хемус” и „Черно море”. Започва развитието на автомагистралното строителство.

В момента републиканската пътна мрежа е около 20 000 км.