Как родителите ни научиха да лъжем
Колко пъти родителите казват на децата си: „Погледни ме в очите и кажи какво си направил?“ Не знам как е при другите, но на мен не ми отне много време, за да разбера: ако искате да излъжете родителите си, необходимо е да ги гледате в очите.
Този урок повечето деца използват до края на живота си, казва Джек Шейфър, професор по психология и бивш спец агент на ФБР.
Не е удивително, че повечето хора смятат погледа встрани за признак за лъжа. На интуитивно ниво в това има смисъл. Тези, които имат какво да крият, избягват зрителния контакт.
Хората, изпитващи тежко когнитивно натоварване, също така са склонни да избягват погледите очи в очи. В същото време е неочаквано следното откритие на учените: между произнесената лъжа и зрителния контакт няма никаква връзка.
Изследването показало, че лъжците умишлено поддържат зрителен контакт, а тези, които казват истината, по правило не го правят.
Хората са склонни да гледат другите и вещите, които харесват, и да отстраняват погледа си от хората и вещите, които не са им по душа.
Лъжците се налага да преодоляват естественото си желание да отместят поглед, за да им бъде повярвано. Следователно лъжците компенсират това, правейки този тип контакт по-продължителен.
Това поведение произлиза от общата представа, че измамниците не гледат в очите. Този урок повечето от нас усвоявяват от родителите си.
В действителността общоприетата заблуда за съществуването на връзка между зрителния контакт и лъжата свежда до минимум способността ни да разпознаваме измамата. Както показват изследвания, отместването на погледа не е индикатор за неистина.
Получава се така, че за да провокират доверие, лъжците преднамерено установяват зрителен контакт, който, по ирония на съдбата, не представлява надежно средство за разобличаване на лъжа.
Следващият път, когато някой ви гледа в очите и ви казва нещо, което звучи добре, за да разберете дали е истина, обърнете внимание на други невербални сигнали. Само по този начин можете действително да разберете дали става дума за лъжа.