В сърцето на триъгълника, образуван от трите канадски града Квебек, Монреал и Шербрук, се намира населено място с възможно най-лошото наименование - Азбест.

Думата е толкова грозна, че местните фирми с надпис "азбест" върху превозните им средства получават отказ да влизат в Съединените щати. Митничарите пък се отдръпват от ужас, когато видят "азбест", изписано върху опаковки с месо.

Азбестът - влакнест минерал със силикатна основа, е добиван по целия свят от древни времена. Той има няколко полезни свойства, като например способността да абсорбира звук и да устоява на топлина, огън и електричество. Той е издръжлив и евтин.

Широкомащабното производство на азбест започва в средата на 19 век, а употребата на материала продължава да нараства през по-голямата част от 20 век, докато не се откриват доказателства, че той е отговорен за особено болезнена форма на рак на белите дробове, което принуждава повечето страни по света да забранят употребата му.

Днес думата "азбест" е синоним на отрова и смърт, но за 7 000 души в Южен Квебек това е името на техния дом, посочва Amusing Planet.

Азбестът е открит за пръв път в Квебек през 1870-те години. Първият му минен добив започва в сегашните Thetford hills, а градът се превръща в център на един от най-големите региони, произвеждащи азбест в света.

Почти всяка страна на Земята носи името на едно от тези 4 нещаЧудите ли сте се някога как държавите получават имената си?

Няколко години по-късно се открива и мина Jeffrey. Скоро тя се превръща в най-голямата мина за азбест на планетата, осигуряваща половината от доставките на минерала в световен мащаб. Докато 19 век преминава в 20-и, в Северен Квебек, Нюфаундленд, Британска Колумбия и Юкон се увеличава броят на азбестовите мини, които помагат на Канада да се превърна в най-големия износител на азбест в света през 70-те години на миналия век.

Докато производството на азбест преживява своя бум, работниците, занимаващи се с това, започват да се разболяват мистериозно. Те храчат кръв, имат затруднения с дишането и в крайна сметка умират.

Първата връзка между болестта и смъртоносния минерал е направена в началото на 1900 г., когато лекуващ лекар в лондонската болница Charing Cross прави постморално изследване на млад мъж, починал от белодробна фиброза, след като е работил 14 години в азбестова текстилна фабрика. Следи от азбест са открити в белите му дробове.

Двадесет години по-късно британският патолог Уилям Едмънд Куук свидетелства пред съда и принуждава правителството да вземе мерки. Първите правила за азбестовата промишленост влизат в сила през 1932 г., следват редица регламенти. Но отнема още половин век, преди употребата на азбест да бъде забранена напълно. Мината Jeffrey продължава производството на минерала до края на 2011 г.

A post shared by Natalia Asher (@natonicole) on

Днес има огромна дупка в земята край град Азбест - над 2 километра и почти толкова голяма, колкото и населеното място. След като най-големият работодател в града затваря, градът търси нова идентичност и нови средства за подпомагане на населението. Някои обсъждат дали трябва да променят името му, но жителите гласуват против.

В Азбест днес работи пивоварна, наречена Moulin 7. Нейните марки бира са свързани с историята на града и неговото минало. Компания за деликатеси отваря център за преработка на месо от патици, като осигурява работа на повече от сто работници.

Ски курорт, който се намира на няколко минути северно от града, храни още няколкостотин служители. Така Азбест бавно се връща към живота.