Европейската комисия налага ограничителни квоти върху вноса на стомана в Евросъюза, съобщава The Wall Street Journal.

Мярката има за цел да стимулира европейските металургични компании, които бяха изправени пред сериозни предизвикателства, след като американският президент Доналд Тръмп увеличи митническите тарифи върху стоманата и алуминия в САЩ.

Квотите засягат общо 26 продуктови категории, а всички количества, които надвишават определения лимит, ще бъдат облагани с мито от 25%. Мярката влиза в сила от 4 февруари тази година и замества временните разпоредби, които бяха публикувани през юли миналата година.

Европейската комисия има трудната задача да балансира между интересите на стоманодобивния сектор и тези на големите потребители на стомана, като автомобилните компании например, които разчитат на вноса на стомана от трети страни.

Идеята на новите ограничения е да бъдат запазени традиционните търговски канали, но да не се допуска лавинообразно нарастване на вноса.

WSJ припомня, че по принцип Брюксел рядко прибягва до използването на търговски бариери и в повечето случаи те се въвеждат временно, като защита от непредвидени обстоятелства.

В случая квотите върху стоманата идват като отговор на американската политика, но всъщност са насочени най-вече срещу китайските стоманопроизводители, които наводняват световния пазар със своята продукция.

Въвеждането на новите мита в САЩ през 2018 г. отново доведе до пренасочване на голяма част от производството им именно към Европа, което поставя под заплаха местните компании.

Подобна беше ситуацията през 2015 г., когато ЕК въведе временни антидъмпингови тарифи срещу китайските стоманопроизводители.

Въглищата остават основен енергиен продукт и през идните 5 годиниТова сочи доклад на Международната агенция по енергетика


За разлика от временните мерки обаче, които действаха от лятото на 2018 г., новите разпоредби на Еврокомисията предвиждат и конкретни квоти за отделните държави. А това накара много от техните производители ударно да увеличат износа си за Стария континент, преди квотите да влязат в сила през февруари.

В резултат на това за първите 10 месеца на 2018 г. вносът на стомана в ЕС се повиши до рекордни равнища, отчитайки ръст от 12% спрямо съответния период на предходната година. Така предлагането отвън надвишава значително местните доставки и наличното търсене.

В същото време вносът на стомана в САЩ намаля с 14%, а глобалните доставчици пренасочиха 60% от тези количества именно към Европа, пише още WSJ.

Автомобилните производители, както и някои други индустриални компании, се противопоставят на новите мерки и особено на клаузата, която предвижда увеличаване на квотите с 5% годишно. Според тях предвиденото нарастване е твърде малко и може да доведе до недостиг на предлагането на пазара.

Първоначалните квоти са базирани на средния внос в периода от 2015 до 2017 г., а мярката се предвижда да действа до 16 юли 2021 г.

Стоманопроизводителите, от своя страна, считат, че мерките могат да бъдат и по-строги. Роланд Баан, който е изпълнителен директор на финландската Outokumpu Oyj, един от най-големите производители на неръждаема стомана в света, счита, че защитата не е достатъчна.

Той изтъква, че от квотите са изключени някои развиващи се страни, които в последните години са се превърнали във водещи производители и износители. Баан дава пример с Индонезия, където през последните години действат различни политики за стимулиране на стоманения износ.

Вносът на индонезийска стомана в Европейския съюз достигна рекордно ниво през първите 11 месеца на 2018 г. Той представлява половината от целия експорт на страната за Стария континент за последното десетилетие.

Не закъсняха и негативните реакции на стоманопроизводителите от държавите, които ще бъдат засегнати от квотите.

"Ние вярваме, че всяка проява на протекционизъм оказва негативен ефект върху всички участници в търговията и нарушава принципите на свободната конкуренция", заявяват от руския стоманодобивен гигант Северстал.

WSJ отбелязва също, че с новите разпоредби Европейският съюз може без да иска да "бетонира" позицията на Тръмп за митническите тарифи върху индустриалните суровини.