Ето какво няма да види човек, ако се огледа по улиците на Хелзинки, около сградите или под мостовете: смачканите кашони, спалните чували и дори палатките, които обикновено издават, че в градовете по цял свят има хора, които спят на улицата.

Във Финландия броят на бездомните хора е намалял с близо 40% през последното десетилетие, въпреки двойната рецесия в страната. Докато политиците от Берлин през Лондон до Ню Йорк изпитват затруднения да разрешат кризата с достъпните имоти с регулации върху наемите, предлагане на временно настаняване, общински имоти и публично съфинансиране на апартаменти с намалени наеми, Финландия предприема един по-директен подход. Правителството на страната построи повече жилища и ги предостави на хората, които имаха най-голяма нужда от тях.

Страната е един от участниците в глобалното движение, което поставя правото на хората да имат покрив над главата си на първо място - идея, която се заражда в Ню Йорк в началото на 90-те години в главата на психотерапевта Сам Цемберис. Цемберис е роден в Гърция, но израства в Монреал, след което се мести в Ню Йорк, за да работи с психично болни хора, много от които живеели на улицата. Организациите с идеална цел и властите така и не успяват да им помогнат да се изкачат по социалната стълба, което в крайна сметка би им осигурило независим живот в собствен дом. За да стигнат до там те трябвало да се преборят с болестта си, със злоупотребата с различни субстанции и липсата на работа.

“Това бе едно невъзможно за преодоляване затруднение,” казва Цембереис пред Bloomberg. “Тогава започнахме да питаме душевно болните бездомни хора какво искат и първото нещо, което те искаха, бе жилище.”

Филаделфия и Бърлингтън, Върмонт, решават да последват Ню Йорк и създават програми за осигуряване на жилища, които съществуват и до днес. В САЩ, казва Цемберис, относително слабите социални разходи принуждават организациите с идеална цел да намират иновативни подходи, но това ограничава тяхното прилагане. На други места тези подходи към хроничната бездомност се прилагат в национален мащаб въз основата на това, че жилището е човешко право.

Над 17 държави по света, от Канада до Нова Зеландия, прилагат подобни методи. Спането по улиците почти бе изкоренено във Финландия - страна с население от 5.5 милиона, където около 500 души в момента нямат къде да нощуват. За сравнение, 52 000 спят по улиците в Германия, която е с население от 80 милиона.

“Това, което направиха финландците е, че инвестираха в превенцията,” казва Цемберис. “Те започнаха да субсидират наемите, преди хората да изгубят жилищата си.”

Постигането на тази цел изискваше значителна инвестиция от страна на скандинавската страна. Чрез прилагането на три програми във Финландия бяха построени около 7 000 достъпни жилища от 2008 г. насам, което е отражение на факта, че бездомните хора рядко намират жилища на редовния пазар на наеми.

Дълг да се помогне

“Има много хора, които имат най-различни проблеми, в това число проблеми с психическото здраве, които никога няма да се справят сами с бездомността,” казва Санна Тийвола, управляващ директор на VVA, неправителствена организация, която помага на бездомните. “Дълг на обществото е да помогне на тези хора.”

В страната все още има над 5 000 души, които нямат собствено жилище – 8 на 10 от тези хора спят на пода или на дивана в домовете на техни приятели или роднини. Цлта на правителството е да премахне напълно бездомността до 2027 г.

В Европа обаче картината е доста по-мрачна. В Англия броят на хората регистрирани със статут на бездомни скача с 48% в периода 2010 – 2017 г., сокато в Германия увеличението е от 25% между 2014 и 2016 г. Във Франция бездомността се е увеличила с 50% между 2002 и 2012 г. Заедно с Финландия, Норвегия е рядък пример за страна, която успява значително да намали бездомността.

Финландия, чиято най-южна точка се намира на 60 градуса северно от екватора (подобно на Анкъридж, Аляска), осигурява достъпни жилища от 40-те години на миналия век, когато започват да се предлагат първите помощи за дом. Системата се разширява през 70-те и 80-те и сега около 15% от населението получават помощи, за да си плащат наема. В страната има около 375 000 субсидирани от държавата достъпни жилища под наем.

Ефективно решение

Подобни мерки са по-ефективни при осигуряването на жилища за хора с ниски доходи, отколкото контрола върху наемите, които е популярен в много държави, смята Джухана Бродерус, старши икономист в Hypo в Хелзинки. Това е така, защото те увеличават предлагането на жилища, докато контролът върху наемите обезкуража инвестициите в имоти, които се отдават под наем.

Това обаче не попречи на Ню Йорк да гласува през юни в полза на затягането на регулациите върху наемите, в резултат на което наемодателите вече много по-трудно могат да вдигат наемите или да гонят наематели. Подобни мерки възпират инвеститорите да строят подобни имоти и на практика намалява предлагането на жилища, казва Бродерус.

“За много инвеститори е много по-логично да продадат имота или самите те да се нанесат в него,” казва той. “Тези, които страдат най-много, са хората с ниски доходи и без дом.”

От 2000 г. насам Финландия е построила повече апартаменти от Швеция в абсолютно изражение, въпреки че населението на Швеция е два пъти повече, а икономиката й расте с много по-бързи темпове. Предлагането “помага за запазването на цените на имотите и наемите стабилни и предотвратява формирането на сенчест пазар при наемите,” според Бродерус.

Помощи за жилища

Изграждането на субсидирани жилища също така изравнява ефекта от бизнес циклите, тъй като строителството на пазарно ориентирани апартаменти има склонност да намалява при икономически спадове, казва Ярмо Линден, директор на Housing Finance and Development Center ARA. Около 14% от съществуващите жилища в страната са субсидирани като процентът варира значително в различните региони, казва той. В района на Хелзинки той е около 22%.

Проведено наскоро проучване от посочва, че помощите за жилища не качват наемите с толкова много, колкото може да се очаква.

Други проучвания дори откриват финансови ползи от предоставянето на жилища на бездомните хора, тъй като те потребяват по-малко ресурси и спешни услуги, които са по-скъпи за предоставяне. Според проучване от 2011 г. спестените средства възлизат на около 15 000 евро на година на бездомник. Друго проучване от 2013 г. отчита 80% спад на дните прекарани в болница или центрове за рехабилитация и повишение на общите разходи заради разходите за наем.

“Парите на данъкоплатците са добре инвестирани в тези програми,” казва Тийвола. “По-скъпо е да не се предоставят жилища и хората да спят по улиците. А когато няма бездомни, има и по-голяма хармония в обществото.”