Химическото рециклиране вдъхва нов живот на пластмасата
Големите потребители и производители на пластмасови изделия развиват технология за рециклиране, която съществува от десетилетия, но до този момент е встрани от вниманието.
Затягането на екологичните регулации обаче, както и натискът от страна на потребителите за намаляване на вредните отпадъци и емисии, може да я върне към живот, пише The Wall Street Journal.
Водещите производители на пластмаса, като BP и Dow, както и големите потребители от хранителната индустрия - в лицето на Coca-Cola, Danone и Unilever, инвестират милиарди долари в технологията, известна като химическо рециклиране.
В процеса се използват химикали и топлинна обработка за разграждане на пластмасата, която впоследствие може да се използва отново, без да губи качествата си. За индустрията това е еквивалент на “Светия Граал”, защото масово използваните методи до този момент залагат основно на механичното рециклиране.
При него пластмасовите изделия се смилат, измиват и разтопяват повторно, но качеството им рязко се влошава с всеки цикъл. Материалът може да се използва само в продукти от по-нисък клас и в крайна сметка, след няколко “повторения”, отива на сметищата или в инсинераторите.
“Химическото рециклиране може да промени бизнеса изцяло”, смята изпълнителният директор BP Робърт Дъдли. Петролният гигант, който произвежда ключови материали за произвоството на пластмаса, планира инвестиция от 25 милиона долара в експериментална фабрика в Илиноис, САЩ, където ще се тестват възможностите на технологията.
Всъщност, химическото рециклиране е познато на науката и индустрията още от 50-те години на миналия век, но заради високата цена и липсата на търсене за рециклираните продукти не е рентабилно за практическо приложение.
Сега компаниите започват да се връщат отново към него, тъй като затягането на регулациите върху вредните емисии и отпадъците ги принуждава да търсят по-ефективни източници на суровини.
Бутилиращите компании са сред най-заинтересованите, защото от 2030 г. влиза в сила директивата на Европейския съюз, според която поне 30% от използваните материали в пластмасовите шишета трябва да бъдат от рециклирана пластмаса.
Великобритания пък планира въвеждане на такса за опаковките, в които съдържанието на рециклирани материали е под 30%, която ще започне да действа от 2022 г.
Различните технологии за рециклиране на пластмасови отпадъци се намират в постоянна конкуренция, като всяка от тях има своите плюсове и минуси. Някои методи са подходящи само за изделията от полиетилен терефталат (пластмасовите бутилки от минерална вода и други напитки), а при някои от останалите все още не е уточнен ефектът върху околната среда.
Според инвеститорите голямото предимство на химическото рециклиране е възможността за увеличаване на броя на циклите на обработка. Освен това то може да се използва за преработката на материали, които традиционните методи не могат да обхванат.
Шест стъпки да спрем замърсяването с пластмасаМалките стъпки, които можем да направим
До този момент само 9% от всички пластмасови продукти подлежат на рециклиране. Ниският дял отчасти се дължи на неефективното сортиране и събиране, но до голяма степен причината е свързана и с ограниченията на механичните технологии на преработка.
Американският гигант Coca-Cola също залага на химическото рециклиране в опита си да достигне заложената цел за използване на 50% преработена пластмаса в своите продукти от 2030 г. В момента този дял е около 30 на сто.
Проблематично се оказва разграждането на пластмасата, която се използва в опаковките за подгряване в микровълнови печки, опаковъчното фолио с характерните “мехурчета”, бутилките от перилни препарати и битова химия и полиетиленовите тъкани.
Връзките между съставните елементи на тези материали са изключително здрави и за разграждането им са необходими температури от над 1000 градуса по Целзий. При разтапянето се получават масла, които могат да се използват за производството на нови пластмасови изделия.
Unilever наскоро пусна на пазара сладолед, който е опакован в кутии, произведени именно от разтопени нискокачествени материали.
Процесът обаче изисква огромно количество енергия, поради което неговият “нетен ефект” върху околната среда засега не може да бъде изчислен с точност.
А и не всички представители на индустрията са убедени в ползите от химическото рециклиране.
“Веднъж на всеки пет години чувам, че някои е “преоткрил” предимствата на химическото рециклиране. До този момент обаче никой не е успял да изгради подобни мощности, които да могат да работят в големи мащаби и да са рентабилни”, коментира пред WSJ технологичният директор на британското поделение на Veolia Environnement Ричард Къркман.
Неговата компания, която се занимава с управление на отпадъци, залага на по-ефективното сортиране и събиране, както и на усъвършенстването на съществуващите си заводи за преработка.
“Химическото рециклиране е потенциален отговор на проблемите, докато механичното е доказан и работещ отговор”, казва още Къркман.