На фона на глобалния недостиг на чипове все повече технологични гиганти предпочитат да не разчитат на външни доставчици и планират производство на собствен хардуер, пише CNBC.

Американските Apple, Amazon, Facebook, Tesla и китайската Baidu са само част от компаниите, които имат намерение изцяло или частично да прехвърлят производството на полупроводници във вътрешните си структури.

"Тези производители искат чиповете, които използват, да отговарят на точните изисквания на техните устройства и приложения. Така те няма да бъдат принудени да използват масовите компоненти, които са достъпни и за конкуренцията, като в същото време биха постигнали много по-добра интеграция между хардуера и софтуера", смята анализаторът на Accenture Сиед Алам.

Според бившия директор на британската компания Dialog Semiconductor Ръс Шоу чиповете, произведени от самите компании за техните собствени приложения, могат да работят по-бързо и дори да им излязат по-евтино.

"Тези процесори със специфичен дизайн ще помогнат за намаляване на енергийната консумация на устройствата, независимо дали става въпрос за смартфони или облачни услуги", смята Шоу.

Освен по-ефективната интеграция на чиповете, другият сериозен аргумент на технологичните гиганти за инвестициите в производство на полупроводници е свързан с проблемите в глобалните вериги за доставка.

"Пандемията предизвика истински хаос в световната търговия и това ускори плановете на технологичните гиганти за производство на собствени чипове. Те се оказаха в ситуация иновационната им стратегия да бъде забавена от външните доставчици", коментира пред CNBC Глен О'Донъл от консултантската компания Forrester.

В последните няколко месеца много от големите технологични компании обявиха планове за производство на собствени процесори. Още през ноември 2020 г. Apple обяви, че ще спре да използва хардуерната архитектура на Intel x86 и ще произвежда собствени чипове. Те вече се враждат в новите модели на компанията от серията iMac и iPad.

Наскоро и Tesla обяви, че разработва собствен процесор с кодово наименование Dojo. Той ще бъде в основата на "обучението" на изкуствения интелект в центровете за данни на компанията, които ще управляват нейните безпилотни автомобили.

Най-големият производител на чипове планира инвестиции за 100 млрд. долараTSMC, чийто клиенти са компании, като Apple и Qualcomm, ще инвестира между 25 и 28 милиарда долара само през настоящата година

Китайската Baidu пък вече произвежда процесора Kunlun 2, който също е базиран на изкуствения интелект. Той ще има възможност да обработва огромен обем от данни и да повиши значително изчислителната мощ на дигиталните устройства на компанията.

Google също е близо до пускането на пазара на собствен микропроцесор за своите лаптопи от серията Chromebook. Очаква се новите компоненти да влязат в масово производство през 2023 г.

Amazon, която управлява най-голямата "облачна" мрежа в света, също разработва собствени чипове, които впоследствие ще започне да вгражда в собствена хардуерна мрежа. Така компанията иска да намали своята зависимост от Broadcom,

Facebook пък работи върху собствен процесор, който, по думите на инженерите на компанията, ще работи на "много по-различен принцип от конвенционалните полупроводници".

На този етап обаче нито една от големите технологични компании не се е нагърбила изцяло със създаването на чиповете си. Засега инвестициите са насочени основно към проектирането и дизайна на новите компоненти, а не към изграждането на заводи за реалното им производство, пише още CNBC.

Строежът на един мегазавод като този на TSMC в Тайван струва над 10 милиарда долара и отнема няколко години.

"Дори Google и Apple нямат ресурса да изграждат собствени заводи за чипове. Те ще разчитат на компании, като Intel и TSMC, да произвеждат разработените от тях компоненти", смята Глен О'Донъл.

По думите му един от основните проблеми на компаниите от Силициевата долина е свързан с недостига на хардуерни специалисти и дизайнери за новите чипове.

"През последните десетилетия фокусът на Силициевата долина се премести изцяло върху софтуера, а на инженерните разработки се гледаше като на някакъв анахронизъм. Изведнъж вече не беше "готино" да произвеждаш хардуер. По тази причина хардуерните инженери сега са доста дефицитни", обяснява той.