Повечето родители смятат, че всяка похвала действа, като повишава незабавно мотивацията.

Това обаче невинаги е така, когато става въпрос за деца.

Всъщност, няколко проучвания показват, че, когато учителите дават обратна връзка на учениците, те предават послания, които се отразяват на мнението на учениците за самите тях и за това колко способни или неспособни са по отношение на постигането на резултати в училище.

Детският психолог Франсин Зелцер установява, че определени типове похвали могат повече да навредят, отколкото да подпомогнат по отношение на самостоятелността, стремежа към обучение, самоувереността и устойчивостта на детето, пише CNBC.

Как похвалите се отразяват на начина на мислене на вашето дете?

Керъл Дуек, психолог и преподавател в Станфордския университет, изучава от десетилетия ефекта от похвалите върху децата.

В проучването си тя идентифицира два основни начина на мислене или схващания по отношение на собствените черти на човек. Тези начини на мислене оформят начина, по който хората подхождат към предизвикателствата:

  • Фиксираното мислене: Схващането, че способностите на човек са ограничени и предопределени при раждането.
  • Нагласата за растеж: При този начин на мислене човек смята, че уменията и квалификациите се усвояват чрез усилия и постоянство.

    • Тя открива, че хората с фиксирано мислене имат склонност да игнорират обратната връзка, да се отказват лесно и да измерват успеха, като се сравняват с другите. От друга страна, онези с нагласа за растеж са по-склонни да приемат предизвикателствата и да се сравняват със самите себе си.

    7 признака, че отглеждате разглезено дете и какво да направите по въпросаДобрата новина е, че разглезените деца стават, а не се раждат такива. Така че обратният процес е възможен

    Фокусирайте се повече върху това да хвалите процеса, а не крайния резултат

    Като хвалите процеса (“Харесва ми как обмисли внимателно цветовете, които избра!”), а не крайният резултат (“Цветовете, с които рисуваш, са красиви! Имаш добро око.”), е това, което помага на децата да развиват нагласа за растеж, според Дуек.

    Когато родителите хвалят крайния резултат, това пречи на децата да развиват устойчивост, увереност и стремеж да учат нови неща.

    Целта е да подкрепяте стратегиите за научаване на нови неща при вашите деца и да им показвате как тези стратегии могат да доведат до успех.

    Представете си две деца в отбора по лека атлетика. Първото дете е много запалено по бягането, докато другото не е толкова атлетично. Детето, което обича да бяга, полага минимални усилия по време на тренировките и въпреки това печели първото място на почти всяко състезание. Второто дете полага големи усилия, но е обезкуражено от факта, че досега не е побеждавало.

    За да похвали процеса, родителят на запаленото по бягането дете трябва да отчете уменията, без да се радва прекалено много или да го хвали. Това ще помогне на детето да усеща подкрепа, без да се предполага, че вродените му умения са основният фактор, който определя успеха.

    Родители на не толкова атлетичното дете би трябвало да го хвалят за усърдната работа и постоянство. Това ще му помогне да запази самочувствието си и мотивацията да успее.

    Учете децата, че провалите създават възможности

    За да подкрепите допълнително развитието на нагласа към растеж у вашето дете, пренасочете основния си фокус от неговите постижения и отделяйте същото ниво на внимание на неговите несъвършенства.

    Насърчавайте го да осъзнава, приема и превъзмогва своите “слабости.” Напомняйте му, че разполага с инструментите и подкрепата да израства по начините, по които иска.

    Да кажем, че детето ви не е издържало два пъти подред теста си по математика. Вместо да кажете “ами, това е разочароващо” или “не учиш достатъчно усърдно,” реагирайте на този провал, като на нещо, което може да подобри ученето му.

    Обсъдете въпроси, като: “На какво ни учи това?”, “Какво трябва да направим след това?”, “Може би трябва да поговорим с твоя учител за това как може да научиш тези неща по-добре?” По този начин вашето дете ще разбере, че способностите и уменията не са ограничени. Те могат да бъдат развивани и това може да бъде ползотворно и прекрасно изживяване.

    Децата, които ценят обучението и усилията, знаят да поемат ангажимент и да не отстъпват по пътя към постигането на целите си. Те не се страхуват да работят здраво и знаят, че при смислените задачи има и неуспехи. Това са уроци, които ще им служат добре в живота.