През 2020 г. здравеопазването остава второто най-голямо перо в държавните разходи на страните от Европейския съюз - след социалната защита.

Държавните разходи в здравната сфера, като дял от брутния вътрешен продукт, са се увеличили с 1 процентен пункт, в сравнение с 2019 г. - от 7% до 8%, показват данните на Евростат.

Увеличението се дължи както на намаляването на номиналния БВП, така и на увеличението на държавните разходи за здравеопазване (1.073 милиарда евро през 2020 г., в сравнение с 978 милиарда евро през 2019 г.), като причините и за двете промени са свързани главно с пандемията от COVID-19.

Най-значимите категории здравни разходи са болничните услуги (3.4% от БВП), амбулаторните услуги (2.5% от БВП) и медицинските продукти, уреди и оборудване (1.2% от БВП).

Най-високо съотношение на здравните разходи към БВП отчитат Чехия (9.2%), Австрия (9.2%) и Франция (9%).

В дъното на класацията са Латвия (4.8% от БВП), Полша (5.4%) и Ирландия (5.4%).

В България делът на държавните разходи за здравеопазване, като дял от брутния вътрешен продукт, достига 5.9% през 2020 г., което е под средното ниво за Общността. През 2019 г. този дял у нас е бил 4.6 на сто, което означава, че увеличението е с 1.3 процентни пункта, или малко по-силно от средното за ЕС.

Държавите с най-голямо увеличение на съотношението на държавните разходи, предназначени за здравеопазване към БВП, са Кипър (5.9% през 2020 г., в сравнение с 3.5% през 2019 г.), Малта (7.2% от БВП през 2020 г., в сравнение с 5.2% от БВП през 2019 г.) и Унгария (6.4% от БВП през 2020 г., в сравнение с 4.5% от БВП през 2019 г.).