„Най-добрият ми приятел е чатбот“: Убиецът на човешкото в нас идва с месечна такса
MIT и OpenAI откриват притеснителна връзка между честата употреба на чатботове и чувството за изолация
&format=webp)
Колкото по-често водиш разговори с ChatGPT, толкова по-самотен можеш да се почувстваш. Това е основният извод от две нови проучвания на MIT Media Lab и OpenAI, които анализират милиони взаимодействия с чатбота, пише Fast Company.
Макар само малка част от потребителите да използват ChatGPT за емоционална подкрепа, именно те са сред най-активните.
Изследователите откриват пряка връзка между по-високата ежедневна употреба и усещания като самота и зависимости, както и по-ниски нива на реална социализация. Тук не става дума просто за усещане, защото учените са измерили както субективните чувства на потребителите, така и реалната им ангажираност в обществото.
Колкото по-дълбоки и „лични“ са разговорите с чатбота, толкова по-високо е отчетеното ниво на самота. А когато потребителите избират гласов режим с противоположния пол - резултатите са дори още по-силни.
Според проф. Сандра Матц от Columbia Business School, автор на MINDMASTERS: The Data-Driven Science of Predicting and Changing Human Behavior, точно тук се крие една тиха заплаха:
„Когато комуникираш с нещо, което винаги е учтиво, съгласно и съобразено с теб, в реалния свят започваш да губиш толерантността си към хаоса, несъгласието и сложността на човешките взаимоотношения.“
Или казано по друг начин - чатботовете може да те накарат да се чувстваш по-добре в момента, но всъщност да разрушат „имунната ти система“ за реалността.
С над 400 милиона потребители седмично по света, ChatGPT се превъплъщава във всичко, което искаме да бъде - за някои помощник в ежедневните задачи, а за други дори заместител на терапевт.
Някои дори го наричат „най-добрия си приятел“. А учените предупреждават: ако искаме да разберем реалното въздействие на изкуствения интелект върху психичното здраве, ще трябва да преминем отвъд наблюденията и да проучим причинно-следствените връзки.
Но това, както сами признават, би означавало „да експериментират с човешката самота“. И ето ни - в поредния технологичен парадокс. Машината, създадена, за да ни разбира, може би постепенно ни отдалечава от човешкото в нас.