Често сме по-добри в това да дадем съвет на друг, отколкото на самите себе си.

Да вземем като пример въпроса - Да сменя ли работата си с по-малко стресираща? И той, и много други ни поставят в ситуация, в която сме твърде близо, за да бъдем обективни.

Имаме нужда от дистанция, за да можем без колебание да открием отговора.

Този феномен е налице не само при даването на съвети, но също така присъства постоянно и е източник на дискомфорт, пише CNBC.

Работил съм с топ атлети и ръководители на високо ниво. Установил съм, че промяна на граматиката, когато говорим със себе си, може да провокира повече ментална устойчивост и твърдост, казва Стийв Магнес, специалист по ментални въпроси и автор на книги в тази сфера.

Лесно е, казва той и допълва: Просто сменете “аз” с “ти”.

Създайте “психологическа дистанция”, за да станете по-устойчиви, препоръчва Магнес.

Осем родителски трика, които правят живота с деца по-лесенНе е тайна, че трябва да сте наистина креативни, когато си имате работа с деца от всички възрасти

Психолози са открили, че когато използваме лични местоимения (“Аз мога да направя 20 лицеви опори” или “Можем да завършим проекта в срок”) като част от вътрешния ни диалог, създаваме собствен свят, което невинаги е добро нещо.

Тази перспектива ограничава представите ни и ни ангажира емоционално, поставя ни в негативна каскада, водеща до избирането на “лесен път”. Освен това започваме да виждаме ситуацията като заплаха и блокираме от всеки детайл, който може да се превърне в препятствие.

От друга страна, казват изследователи от университета в Мичиган, използването на местоимението във второ число - ти или вие, създава пространство и дистанция от самия себе си.

Когато разполагаме с психологическа дистанция, имаме по-широка представа за нещата. Откъсваме се от емоционалността. Виждаме по-ясно и не изпадаме в порочни спирали.

Три упражнения, които помагат за това да бъдете много по-уверениСамоувереността е вярата, че можете да се заемете с предизвикателствата на живота – и да успеете. За това е необходимо да вярвате на себе си и на своите способности, особено въз основа на минал опит.

Замествайки “аз” с друго местоимение, създаваме дистанция между опита и нашия емоционален отговор. Този лингвистичен трик ни помага да се отдалечим. Отиваме от емоционална реакция към действие.

Затова следващия път, когато сте в стресова ситуация и имате нужда от мотивация, вместо да си кажете “Аз мога да се справя”, кажете “(Името ви), можеш да се справиш”.

Можете също така да се поставите в обувките на някой, който ви вдъхновява: “Спайдърмен може да се справи с това. Той винаги се справя”.