Рано ли е да се говори за глобална рецесия?
В дешно време, когато става въпрос за бъдещето на световната иконоика, песимистите са значително повече от оптимистите.
Почти всеки ден някоя от водещите финансови институции понижава прогнозите си за икономическия растеж.
Търсенията в Google за думата „рецесия“ никога не са били толкова високи. Видеоплатформата TikTok пък е пълна с клипове, които съветват младите хора как да планират бюджета си по време на криза.
През последните 18 месеца редица фактори се комбинираха, за да създадат "токсична смес" за световната икономика. В отговор на пандемията от COVID-19 САЩ отпусна рекордни стимули за икономиката си, провокирайки инфлация не само в рамките на своите граници, но и извън тях, тъй като ненаситното търсене на стоки от страна на потребителите задръсти световните вериги за доставка.
Опитите на Китай да изкорени пандемията усложниха тези проблеми, а нахлуването на Русия в Украйна доведе до скок на цените на суровините. В отговор на последвалата инфлация приблизително 80% от централните банки по света повишиха лихвените проценти средно с 1.5 процентни пункта от началото на годината, което доведе до спад на фондовите пазари.
Очаква се Федералният резерв да повиши лихвените проценти за четвърти път в този цикъл и с три четвърти от процентния пункт по-късно тази седмица.
Страхът от евентуалните последици от затягането на паричната политика е в основата на тревогите от рецесията. Растежът на заплатите в богатия свят е твърде силен предвид слабия растеж на производителността. Инфлацията е твърде висока. Но рискът е, че по-високите ставки ще сложат край на "купона", вместо да го направят по-малко шумен.
Историята не е обнадеждаваща в това отношение. От 1955 г. насам е имало три периода, в които лихвите в САЩ са се повишили толкова, колкото се очаква тази година - през 1973 г., 1979 г. и 1981 г. Във всеки от тези случаи е последвала рецесия в рамките на шест месеца.
Дали обаче отново сме изправени пред същия сценарий?
Икономиките на богатия свят, които представляват 60% от глобалния БВП, без съмнение се забавиха от бурните дни от средата на 2021 г. Но засега обявяването на глобална рецесия изглежда твърде прибързано, пише The Economist.
Дори ако най-голямата икономика в света се е свила за второ поредно тримесечие, тя би покрила един от основните критерий за рецесия, но по други показатели все още не влиза в това определение.
Поредица от еднократни ефекти накараха БВП на Съединените щати да се свие през първото тримесечие, въпреки че основното представяне на икономиката беше силно. Освен това е твърде рано да се видят реалните ефекти от затягането на монетарната политика от страна на Фед.
Повечето икономисти се обръщат към Американското национално бюро за икономически изследвания, за да разберат дали икономиката наистина е в рецесия. Неговият комитет за датиране на бизнес цикъла взема предвид и други показатели, извън БВП, за да направи своята преценка, включително броя на работните места и индустриалното производство.
Смята се, че комисията претегля някои фактори по-силно от други. The Economist припомня, че използва подобен подход, с известни предположения, за да прецени здравето на богатия свят като цяло. И, поне засега, е трудно да се твърди, че е настъпила глобална рецесия.
И все пак, с очевидното забавяне на растежа, големият въпрос е колко могат да се влошат нещата. Малцината останали оптимисти сочат като аргумент силата на домакинствата и фирмите. Общественото мнение е по-мрачно настроено за икономиката, отколкото беше по време на разгара на глобалната финансова криза и пандемията.
Но домакинствата в богатия свят все още имат около 3 трилиона долара „излишни“ спестявания, натрупани по време на пандемията. В Америка през март 2022 г., според последните налични данни, паричните салда на домакинствата с най-ниски доходи остават със 70% по-високи, отколкото през 2019 г., според JPMorgan Chase Institute.
Освен това проучванията показват, че хората изглеждат по-уверени в личните си финанси, отколкото в състоянието на икономиката. В Европейския съюз е с около една трета по-вероятно домакинствата да имат положителни очаквания за собствените си финанси, отколкото са били в средата на 80-те години на миналия век.
В Америка делът на хората, които смятат, че няма да могат да изпълнят задълженията си през следващите три месеца, остава под дългосрочната си средна стойност, според проучване на Федералния резерв на Ню Йорк. Различни средства за проследяване на потребителските разходи, включително от Bank of England и JPMorgan Chase, все още изглеждат доста силни.
Правителствата в богатия свят раздават и помощи, за да помогнат на по-бедните хора да се справят с нарастващите цени на енергията. В еврозоната правителствата стимулират икономиката с еквивалента на около 1% от БВП.
Великобритания отменя фискалната подкрепа, въведена по време на пандемията, която забавя растежа, но въпреки това предложи помощи на бедните домакинства. През май Институтът за фискални изследвания изчисли, че подобни разходи ще компенсират до голяма степен най-бедните домакинства за нарастващите разходи за живот.
Поведението на бизнеса също е доста успокояващо. Скоростта, с която компаниите публикуват нови свободни позиции, се забави. Apple и TikTok бяха поредните технологични гиганти фирми, които свиха плановете си за набиране на персонал.
Но в богатите икономики броят на съществуващите отворени позиции все още е близо до рекордно високо ниво. В Австралия, например, те са повече от два пъти по-високи от нивото си преди пандемията, ав САЩ има повече от две отворени позиции за всеки безработен.
В половината от страните от ОИСР делът на хората в трудоспособна възраст, които работят, е най-висок за всички времена. Ако историята е някакъв ориентир, тези цифри не са в съответствие с очакванията за задаваща се рецесия.
Спадът на инвестициите в миналото е изиграл голяма роля за спадовете. В периодите на рецесия за групата на големите икономики на Г7 от 80-те години на миналия век около половината от спада на БВП в отрицателните тримесечия идва от свиващи се капиталови разходи. Този път данните за инвестициите са отслабнали, но не катастрофално, според данните на JPMorgan за САЩ, еврозоната и Япония.
В края на 2021 г. и началото на 2022 г. капиталовите разходи процъфтяваха, тъй като компаниите похарчиха големи средства за въвеждането на технологии за дистанционна работа и за подсилване на веригите за доставка. Сега някои фирми смятат, че са инвестирали прекалено много в допълнителен капацитет, а други искат да спестят пари.
Анализ на консултантската компания Oxford Economics предполага, че инвестициите в страните от Г7 може да намалеят с около 0.5% през втората половина на тази година. Това не е добре, но не е достатъчно, за да създаде рецесия само по себе си. Спадовете на инвестициите в минали епизоди на рецесия са били доста по-стръмни.
За съжаление, доверието, което на теория би трябвало да бъде подкрепено от добрите икономически данни, остава ниско, защото основният страх на инвеститорите е затягането на паричната политика.
Негативните данни потвърждават, че наближава спад, а позитивните, включително повишенията на заплатите, показват, че централните банки не успяват да забавят инфлацията, което изисква допълнително затягане, а то, от своя страна, може да провокира рецесия.
Колкото и силни да изглеждат потребителите и фирмите, единствено сигналите за забавяне на инфлацията имат потенциал наистина да разсеят страховете за предстоящия икономически спад.
На хоризонта обаче има и поводи за оптимизъм. Индексът на проблемите във веригата на доставки, съставен от Федералния резерв на Ню Йорк, включващ глобалните транспортни разходи и мненията на мениджърите по покупките, очевидно се понижи, въпреки че остава доста над нормата отпреди пандемията. Цените на суровините се понижиха от юни насам.
Цената на бензина в САЩ в момента пада с около 3% на седмица, но надеждите за бързо намаляване на инфлацията почти сигурно ще бъдат попарени. Увеличения на цените на храните и енергията все още не са се проявили напълно в основния темп на инфлация.
Morgan Stanley смята, че инфлацията в богатия свят ще достигне връх от 8% през третото тримесечие на 2022 г. Освен в нестабилните месечни данни на Америка, ръстът на заплатите показва малък признак на отслабване. При обявяването на финансовите си резултати компаниите все още говорят за това как е най-добре да прехвърлят по-високите разходи на своите клиенти.
А ако Русия затвори газовите кранове за Европа, несъмнено ще провокира рецесия на континента.
Но надеждите за бързо намаляване на инфлацията почти сигурно ще бъдат попарени. Миналите увеличения на цените на храните и енергията все още не са се филтрирали напълно в основния темп на инфлация: Morgan Stanley смята, че инфлацията в богатия свят ще достигне връх от 8% през третото тримесечие на 2022 г.
Масата от данни, пред които са изправени икономистите, е полезна, но един стар урок все още е валиден - че рецесиите са трудни за забелязване в реално време. Данните на Американското национално бюро за икономически изследвания показваха признаци за начало на глобалната финансова криза още през декември 2007 г.
Но през август 2008 г. Федералният резерв все още смяташе, че икономиката расте с годишен темп от около 2%.
Дори след като Lehman Brothers се срина по-късно през годината, Медународният валутен фонд заяви, че „не е задължително“ САЩ да се насочат към дълбока рецесия. Разбирането на икономиката в най-добрите времена е достатъчно трудно, този път икономиката след локдауните е пълна с изненади.
На практика никой не прогнозира, че през миналата година ще се появи недостиг на работна ръка или че инфлацията ще се влоши през 2022 г.
Оптимистите посочват, че настоящият цикъл на затягане на паричната политика едва сега започва. Преди да се усетят ефектите от него, има време необичайно нестабилната световна икономика да поднесе още изненади. Някои от тях може и да са положителни.