Петролният бум, предизвикан от войната в Украйна, за пореден път донесе огромни печалби за богатите на залежи страни от Близкия изток. Експертите обаче предупреждават, че това може да е последният подобен подем, пише CNN.

Скокът на цените на енергията, предизвикан от войната, извади държавите от Персийския залив от продължилия почти десетилетие икономически спад, който ги накара да съкратят разходите и да изпаднат в бюджетни дефицити. Нахлуването на Русия в Украйна изстреля цената на суровия петрол до осемгодишен връх.

Държавите от Персийския залив преминаха през подобни петролни скокове през 70-те и 80-те години на миналия век, а след това и през още един в началото на този век. Но промяната в отношението към потреблението на енергия означава, че подобни цикли може вече да не са устойчиви и държавите от Персийския залив трябва да бъдат подготвени за това, смятат икономистите.

Западните държави подготвят преход към възобновяема енергия, който днес изглежда по-належащ от всякога, тъй като войната в Украйна драстично прекъсна ключовите канали за доставка на петрол и природен газ в Европа.

Износителите на енергия от Близкия изток се очаква да генерират 1.3 трилиона долара приходи от въглеводороди за четири години в резултат на настоящия бум, според прогнозите на Международния валутен фонд. Експертите предупреждават същите тези държави да не ги пилеят с аргумента, че трябва да се предпазят от колебанията в цените на петрола, като използват изненадващата печалба, за да диверсифицират икономиките си и да намалят зависимостта си от петролните богатства.

По време на предишните петролни шокове се смяташе, че държавите от Персийския залив прахосват богатството си за разточителни и неефективни инвестиции, строителни мегапроекти и закупуване на оръжия, както и за директни субсидии и помощи гражданите. Скоковете в цените на петрола бяха последвани от спадове, но близкоизточните държави продължаваха да разчитат на изкопаемите горива за попълването на държавните си бюджети.

Според Омар Ал-Убайдли, който е директор на изследванията в базирания в Бахрейн мозъчен тръст Derasat, също така традиционно се набляга силно върху по-активното наемането на работа на служители в публичния сектор и на увеличаване на заплатите чрез бонуси или повишения.

ЕЦБ съветва банките да преразгледат прогнозите си заради енергийната кризаБанковият сектор в еврозоната е стабилен на фона на очертаващата се рецесия

Доклад на Световната банка от май 2022 г. подчертава, че богатството, получено от страните от Персийския залив след пандемията и войната в Украйна, трябва да бъде инвестирано в техния икономически и екологичен преход.

Фокусът върху инвестициите в енергийния преход е от решаващо значение, тъй като много части на света ускоряват трансформацията на икономиките си към възобновяема енергия, се казва още в доклада.

Страните от Персийския залив изглежда вече работят върху диверсификацията, пише още CNN. След последния петролен бум, който приключи през 2014 г., четири от шестте държави от Персийския залив въведоха данък върху добавената стойност, а Обединените арабски емирства отидоха и по-далеч, като въведоха и корпоративен данък. Нито една от държавите от Персийския залив обаче не облага с данъци личните доходи. Саудитска Арабия инвестира в непетролни сектори като туризма, но експертите поставят под съмнение способността на този сектор да компенсира приходите от петрол. Кралството прибира приблизително по един милиард долара на ден от петрол по текущите цени.

Държавите от Персийския залив се противопоставят на идеята, че въглеводородите могат постепенно да бъдат премахнати като основен източник на енергия. Петролът е и ще продължи да бъде от решаващо значение за световната икономика, казват те.

Критиците възразяват, че е в интерес на износителите на петрол да прокарат този наратив, но нарастването на търсенето на суров петрол, с което петролните държави се аргументират, всъщност съвпадна с премахването на ограниченията, свързани с COVID-19, на много места по света. А това е само еднократен ефект.

Как Европа може да обложи енергийните свръхпечалби?The Economist обяснява някои от детайлите зад възможните решения на проблема
Базираната в Париж Международна агенция по енергетика заяви миналата седмица, че търсенето на петрол ще нарасне рязко през следващата година, подтикнато от възобновяването на работата в Китай и на глобалните пътувания.

Обединените арабски емирства, един от най-големите износители на петрол в света, предупредиха, че твърде бързият преход от въглеводородите към възобновяемите източници може да причини икономическа криза.

„Политиките, насочени към отказване от изкопаемите горива твърде скоро, без адекватни жизнеспособни алтернативи, са самоунищожителни. Те ще подкопаят енергийната сигурност, икономическата стабилност и ще оставят по-малко приходи за инвестиции в енергийния преход“, пише специалният пратеник на ОАЕ за изменението на климата Султан Ал Джабер.

Други икономисти напомнят, че дори ако икономиките се отдалечат от петрола като източник на енергия, продуктите на основата на петрол, като нефтохимикалите и материалите за производство на пластмаса, ще продължат да бъдат търсени.

Държавите от Персийския залив обаче осъзнават, че дори петролът да продължава да се търси, подобни скокове в цената му може да не се повторят със същата степен или честота.