Във времената на социални мрежи, смартфони и заливащо отвсякъде видеосъдържание е трудно да се повярва, че все още има хора, които разчитат на технологии отпреди десетилетия. Но е факт.

И не, тук не става дума за дядото, ползващ телефон с копчета, защото не може да се научи на друго. Обратното, това са хора, направили съзнателен избор по свои причини. От технологична гледна точка те са застинали някъде в 90-те години на миналия век и това им харесва.

Годината е 1981. Били Кънлайф спестява пари три седмици, за да си купи видео втора употреба. По онова време тази техника е последен писък. Оттогава британецът остава привързан към гледането на филми на касета. Днес, вече 79-годишен, той казва пред „Гардиън“:

„Имам над 6 хил. касети. Ползвам и Netflix, но предпочитам да имам физическия носител. А имам и много съдържание, което не може да се намери в дигитален вид. Струва ми се, че видеокасетите имат по-добро качество, отколкото DVD-тата, които лесно драскат и развалят“.

Всеки, който е гледал филм на видеокасета, има представа колко е високо качеството им. Ако пък е бил дете през 90-те, непременно помни филмите, в които всички актьори бяха дублирани от един монотонен глас. Човекът с този глас бе най-невъзмутимият в света и независимо какви страшни драми се разиграваха във филма, той запазваше спокойствие, което може да ти скъса нервите.

Като истински фен на ретро техниката Били не се ограничава с видеокасети. Има и магнетофонни ленти със записи от 50-те и 60-те години на миналия век, включително и концерт на The Beatles. Казва, че внучката му пък е фен на грамофонните плочи и аудиокасетите.


Netflix успокои акционерите с нови 2,4 милиона абонати През периода юли-септември платформата е привлякла 2,4 милиона абонати - обрат след загубата на 1,2 милиона клиенти през първата половина на годината
“Работя в болница и все още ползвам факс, както и пейджър“, казва пък 54-годишната медицинска сестра Лиса Форд.

Кратка историческа справка: машината факс е една от най-често използваните в офисите през 80-те и 90-те години. Факсът може да изпраща текст и образи на хартия, използвайки телефонна линия и принтер. Най-общо казано едната машина сканира и праща информацията, а другата я получава, разпечатвайки хартия.

Това е безнадежно остаряла технология, но не за всички. Някои може и да се изненада, но в България все още има институции, които ползват факс. Без майтап.

Пейджърът пък може да приема обаждания, но не и да връща. По него не можеш да говориш, но можеш да разбереш, че някой упорито те търси и да му се обадиш на номера, от който ти звъни. Стига да имаш телефон под ръка.

13-годишното момиче, което ремонтира стара съветска техникаДнес тя работи рамо до рамо с баща си в семейната работилница
„Несъмнено новите технологии са много по-ефикасни, но аз имам притеснения за сигурността на данните и начина, по който те се съхраняват, казва Лиса Форд.

Наред с факса и пейджъра, тя има дори пишеща машина. При тази техника нещата са съвсем ретро, но дори Лиса казва, че я ползва само за писане на картички. И слава Богу, иначе шумът от тракането на клавишите ѝ може да накара някой по-лабилен съсед да се обади в полицията.

„Имам осем пишещи машини. Три от тях работят безпроблемно. Ползвам и модерни технологии, но винаги избирам пишещата машина за писма. Имам приятел, с когото комуникирам само със обикновени писма. В дигиталния свят е чудесно, когато получиш дебел плик с новини, които иначе виждаш във фейсбук“, казва 36-годишната фотографка Карла Уаткинс. И допълва, че за нея писането на машина е почти като техника за медитация. Смята себе си за старомодно момиче и дори има телефон с шайба. И все още го ползва.


Колекционерът, който има стотици издания на Стотици старателно каталогизирани книги са подредени по рафтовете на библиотеката на Хорхе Иван Саласар Паласио
Друга съвременна дама със симпатии към остарялата техника е Арен Девлин, на 39 години, от Лондон. От две десетилетия тя ползва само телефони BlackBerry. Сегашния го има от пет години и го пази като очите си. Често пъти околните я питат дали могат да го пипнат.

„Гледат телефона ми сякаш е грозно коте“, казва тя.

На фона на всички останали Девлин е по на „ти“ със свременните технологии. Телефонът ѝ все пак поддържа чат приложение, може даже да снима, макар и доста размазано.

Същото не може да се каже за 56-годишния Тес Кейвън, който все още ползва уокмен. И казва:

„Надявам се никога да не се счупи“.

Подобна техника може да се види в музикалните клипове от 80-те, когато е особено актуална. Накратко – това е синът на грамофона, бащата на дискмена, дядото на Ipod-а и прадядото на плейъра в днешния смартфон. Вероятно и пра-праотец на Spotify и YouTubeMusic, ако изобщо може да се прави подобно сравнение.

Уокменът работи с касетки. Опитът от 90-те сочи, че при такава техника е добре да имаш химикалка у себе си. Ако копчето за превъртане на касетката откаже, я набучваш върху химикала и въртиш като кречетало. Ех, креативност...