Когато Уолбър Родригес е арестуван една сутрин през май, той е само на две минути от дома си в Сисигуайо, Ел Салвадор.

Уолбър и съпругата му Естефани са работили през нощта във фабрика за скариди и след това са взели със семейния мотоциклет 6-годишната си дъщеря Мишел, която е била на гости при роднини.

Напът за дома Уолбър е спрян при "Ел Сейбо" - публично място в Сисигуайо, белязано от голямо дърво с изобилна корона, разказва Business Insider.

Преди време Сисигуайо е място, което гледа на полицията и военните като на съюзници. През 2015 г., когато бандата MS-13 нахлува в селото, за да вербува местни тийнейджъри, полицаите се нахвърлят жестоко върху членовете ѝ, убивайки някои от тях.

Тогава Уолбър и съседите му събират пари за изграждането на нов полицейски участък. 7 години по-късно той е арестуван. Сестрата, майката и бащата на Уолбър пристигат при "Ел Сейбо", опитвайки се да вразумят офицера. Те не разбират защо Уолбър е с белезници.

"Вижте", казва офицерът, който отвежда Уолбър Родригес, вдигайки ръка към небето, "това идва отгоре."

Няколко дни след ареста му, семейство Родригес научава, че той е обвинен в принадлежност към MS-13.

Сцени като тази се разиграват все повече в Ел Салвадор от март насам, когато президентът Найиб Букеле обяви „извънредно положение“, за да се справи с MS-13 и две разклонения на конкурентната банда

Barrio 18, превърнали страната в едно от най-насилствените места в света, където не се води война, отбелязва Business Insider.

Заповедта трябваше да бъде временна, с продължителност 30 дни, но администрацията на Букеле я поднови девет пъти. Повече от 60 000 души, предимно мъже в трудоспособна възраст, бяха арестувани, докато на знаците по пътищата бяха поставяни изображения на тежко въоръжени полицаи, които прочистват страната от „терористи“.

Извънредно положение в Ел Салвадор след 62 убийства за денУбийствата са свързани с уличните банди в страната

„Най-готиният диктатор в света“

Още преди властите да оковат десетки хиляди само за няколко седмици, затворите в Ел Салвадор са пренаселени и обхванати от болести. Сега страната оглавява списъка на държавите с най-висок процент от населението зад решетките, според World Prison Brief - отличие, което преди това принадлежеше на САЩ.

Предполагаемите цели, MS-13 и Barrio 18, започват дейността си в Лос Анджелис в края на ХХ век и пристигат в Ел Салвадор чрез членове на бандата, депортирани от САЩ. През 2018 г. тогавашният президент Доналд Тръмп каза по повод MS-13, че САЩ са позволили на „животни“ да преминават в страната с цел да оправдае драконовските си имиграционни политики. Междувременно в Ел Салвадор бандите се превръщат в едни от най-големите работодатели в страната и затвърждават властта си чрез задкулисни сделки с избрани лидери.

Това изглежда е продължило при Букеле, бивш изпълнителен директор на семейна фирма за връзки с обществеността, който беше избран за президент през 2019 г. (и който извън Ел Салвадор е най-известен с приемането на биткойна като национална валута).

Миналата година Министерството на финансите на САЩ санкционира двама високопоставени служители от администрацията на Букеле за сключване на сделка с бандите в замяна на подкрепа за междинните избори през 2021 г. – на които партията Нови идеи на Букеле спечели супермнозинство – и извършване на по-малко убийства.


Най-опасните (и най-безопасни) страни през 2022 г.Къде да пътувате и кои страни да избягвате

Извънредното положение бе предшествано от ужасяващ уикенд, в който бандите убиха близо 90 души. Твърди се, че това също е продукт на тази сделка: салвадорски журналисти от разследващия новинарски издател El Faro съобщиха, че кървавата баня е възмездие на MS-13 заради провал в споразумението.

Сътрудничеството не свършва дотук. По-рано тази година, когато федералният съд на САЩ в Източния окръг на Ню Йорк поиска екстрадирането на ръководството на MS-13, за да бъдат изправени пред съда по обвинения в тероризъм, съдиите, съюзници на Букеле, блокираха някои от екстрадициите. След това администрацията освободи от затвора един от издирваните лидери на бандитите, а висш служител му помогна да избяга в Гватемала, пише още Insider.

Администрацията на Букеле отрича всичко това и засега нещата изглежда вървят по неговия план. Също като в САЩ, обществото е подтикнато да вярва, че всеки, нападнат от полицият,а е виновен, докато не бъде доказана невинността му, коментира изданието. Проучване на Галъп, публикувано през октомври, регистрира 86% обществено одобрение за Букеле.

Мълвата гласи, че макар местните гангстерски клики да са утихнали, те все още са там - крият се с пълното знание на полицията, чийто фокус е другаде. Според пасионистките социални служби близо 40% от убийствата в Ел Салвадор от началото на извънредното положение са извършени от полицията.

Междувременно администрацията непрекъснато намалява обществения достъп до информация за това кого арестуват и защо. Журналистите на El Faro се сдобиват с документи, включващи 690 ареста между март и април, и установяват, че в преобладаващата си част полицията използва критерии като „изглежда подозрителен“ или „държа се нервно“, за да оправдае арестите. Букеле, от своя страна, безгрижно спомена, че може да има „един процент грешка“ по време на акциите.

„Този път те няма да излязат“, написа той в Twitter относно извънредното положение и задържаните в средата на април. Администрацията изгражда нов затвор, който според Букеле ще приюти 40 000 „терористи“, които „ще бъдат откъснати от външния свят“.

Но под терористи президентът изглежда има предвид и хора като Уолбър.


Getty Images

"Докато можем да ги прегърнем"

Когато надеждата на семейство Родригес за неговото освобождаване се изпарява, те откриват, че не са сами. Навсякъде около тях в Сисигуайо и в целия регион Бахо Лемпа са арестувани хора без задоволително обяснение. Синовете на двама братовчеди от съседна общност са сред първите отведени - слагат им белезници, докато пият бира след футболен мач. Друг съсед е арестуван, въпреки безупречното си полицейско досие. Той е задържан, докато носи едногодишното си дете.

Жителите на Бахо Лемпа, засегнати от арестите на свои близки, започват да се събират всяка седмица в център, в който да споделят историите си. Съпругата на Уолбър заедно със сестра му и родителите му са сред най-новите членове на групата, основана през април от пасторите Роси Ирахета Маринеро и Хосе Салвадор Руис. Никой от роднините им не е бил задържан, но те решават да действат от солидарност към другите семейства.

В първите дни те установяват, че дори най-безстрашните правозащитни организации приемат с неохота идеята да помогнат на така наречените „терористи“. Все пак няколко организации, сред които Cristosal и Феминисткият колектив в Сан Салвадор, се активизират и чрез тях групата вече е подала 111 иска за habeas corpus - законово изискване прокурорите да представят своите доказателства срещу задържано лице.

„Семействата имат надежда, че техните близки са все още живи, но не са сигурни в това“, казват основателите на групата за взаимопомощ, на чийто сайт са публикувани снимки на затворените роднини на членовете ѝ. Те имат и своя песен - „Докато можем да ги прегърнем“ - която отразява страданията и исканията им.


Getty Images

На лагер до затвора

Уолбър Родригес и много други от неговия край се озовават в затвор, неофициално известен като Мариона.

При извънредното положение затворите са запечатани. Дори адвокатите не могат да влязат, за да установят как са затворниците или дали изобщо са живи.

В същото време в Ел Салвадор семействата трябва да помагат за изхранването и обличането на своите лишени от свобода роднини.

Въпреки че държавата осигурява храна на затворниците, Букеле е ограничил храната за мъжете до две оскъдни чинии на ден като наказание. За да оставят допълнителна храна и други неща от първа необходимост или да изтръгнат късче информация от бюрократ на входа на затвора, семейството на Уобър и други хора от Сисигуайо, предимно жени, нямат друг избор, освен да лагеруват около Мариона.

Дни наред жените чакат пред затворите, споделяйки храна и импровизирани картонени матраци. Всяка от тя е взела заем, за да си позволи множеството разходи след ареста на близкия си, а някои са загубили работата си, заради ужасно многото дни в чакане. Носят се слухове, че полицаи предлагат сделка - свободата на съпрузите им срещу секс или пари.

На този фон има около един обществен защитник на всеки 200 арестувани. Първоначалните изслушвания включват около 500 обвиняеми едновременно, като Букеле предупреди, че ще наблюдава съдиите за „фаворизиране на престъпници“.

Ако някои имена изчезнат от регистъра на задържаните, това може да означава, че са били преместени в друг затвор или в болница. Или в моргата.

Големите вестници в страната публикуват редовни репортажи за семейства, на които безцеремонно са предадени безжизнените тела на близките им. Съобщава се за това как затворниците са карани да тичат боси в кръг с часове. Когато един мъж пада от изтощение, охраната му чупи ребрата и той умира осем дни по-късно.

Това са новини, заради които семействата живеят в ужас.

„Отново се страхуваме един от друг“

Сисигуайо се намира в плодородна долина, през която река Лемпа прави последното си пътуване преди да се влее в Тихия океан. Въздухът има солен и плътен вкус, напомнящ за мангровите гори и океана отвъд тях.

Едноетажните домове, боядисани в тропическо зелено и синьо, са заобиколени от въжета с проснати на тях изпрани дрехи и палми.

Напечен от слънцето черен път свързва Сисигуайо с най-близката магистрала и по него жителите пътуват с велосипеди или мотоциклети, подминавайки кравите, конете и кучетата, които се мотаят наоколо.

Всяка година около ноември дъждовният сезон оставя след себе си дълбоки дупки, така че всяко семейство дава част от парите, които може да отдели, за да подпомогне захранването на строителната техника, наета от кметството за укрепване на пътя.

Повечето млади хора работят във ферми за скариди, където много от смените са нощни, започвайки около 3 сутринта. Работниците се прибират у дома за закуска около девет и се отправят към втора работа, като сезонно земеделие или зидарство. Това е живот с малко сън и тежък физически труд.

Тук, както навсякъде другаде, извънредното положение има икономическа и човешка цена. Повече от дузина мъже от един от кооперативите за скариди са заловени в рамките на репресиите и това, което обикновено се изработва за две седмици, сега отнема два или три месеца.


Getty Images

Извънредното положение „има човешка цена, която все още не можем да проумеем напълно“, каза Ноа Бълок, изпълнителен директор на правозащитната организация Cristosal, цитиран от Insider. „ Житейските проекти, изграждани от няколко поколения, внезапно са парализирани и рухнали”. По думите му загубата на приходи върви и с огромни разходи - това е социалната цена на стигматизирането на хората като „терористи“.

Администрацията обаче е невъзмутима относно количеството изпратени по затворите хора. „В една война винаги има жертви“, каза вицепрезидентът Феликс Улоа.

Последният път, когато силите за държавна сигурност са се насочвали към хората от Бахо Лемпа масово и без обяснение, е в разгара на гражданска война.

От края на 1979 г. до 1992 г. подкрепяни от САЩ правителствени сили се сблъскват с ляво партизанско движение. Повече от 75 000 салвадорци загиват, а хиляди други изчезват. ООН по-късно установява, че

85% от военните отвличания, изтезания и убийства са извършени от правителствените сили.

Родителите на Уолбър са сред онези, които са се били на страната на партизаните. През 1992 г., когато захвърлят пушките след мирни преговори с посредничеството на ООН, им е дадена земя като начин да се върнат към цивилния живот. Така те и други семейства се заселват в Сисигуайо с неговите богати крайбрежни райони, щедри за риболов и земеделие.

За майката на Уолбър безсмисленият му арест й напомня за спонсорираните от държавата отвличания, които я карат да хване оръжието. „Това най-много боли“, казва тя за Insider. “Сега отново се страхуваме един от друг.”

Провали ли се биткойн експериментът на Ел Салвадор?Ел Салвадор заложи икономическото си спасение на биткойна, но засега хазартният ход не се изплаща

Биткойн и Сърф Сити

Целевата аудитория на Букеле са биткойн ентусиасти и международни сърфисти.

В чужбина Букеле е известен най-вече с две неща. Първо, със съобщението си на конференцията Bitcoin 2021 в Маями, че неговото правителство ще „тласне човечеството поне малко в правилната посока“, като приеме биткойна като национална валута.

Според данни на Bloomberg обаче, до юни 2022 г. крипто хазартът на Букеле е струвал на Ел Салвадор близо 56 милиона долара.

Второ, с инициативата си „Surf City“ по тихоокеанското крайбрежие на Ел Салвадор, където постоянните вълни правят страната една от най-добрите дестинации за сърф.

В месеца, в който хиляди салвадорци бяха арестувани и затворени, “Сърф Сити” беше домакин на шампионата Пунта Рока.

Оператори коментираха тогава, че не могат да снимат сърфистите без униформен мъж с пушка да влезе в кадър. А след очевидния провал на преговорите между администрацията и MS-13, бандите оставиха съобщение за Букеле под формата на обезобразен труп на магистралата, която свързва плажовете със столицата.

Местните жители, които на теория могат да се възползват от “Сърф Сити”, са песимистично настроени.

Обещаните инфраструктурни подобрения, като пречиствателна станция за отпадъчни води, така че предприятията да не разчитат на бутилирана вода, все още не са завършени. Междувременно на пазара на крипто ентусиасти се предлагат нови луксозни апартаменти с базова цена от 400 000 долара, предизвиквайки притеснения, че прекомерното застрояване ще задуши естествената красота на района и ще остави всички без работа.

Изглежда чрез Сърф Сити Букеле засилва позицията си сред шепа “елитни” кръгове, докато губи легитимност другаде.

Букеле "иска да популяризира страната като място, което други хора могат да купят", казва още шефът на Cristosal Ноа Бълок пред Insider. „Но какъв е планът му за мъжа на средна възраст, който през целия си живот е продавал кокосови орехи в Пунта Рока?”


Getty Images

Татко не работи, нали?

Когато Уолбър e арестуван, жена му Естефани казва на 6-годишната им дъщеря, че той е извън града по работа. Когато заминава със сестра му към лагера до затвора, тя казва на детето си, че отива да учи. В един момент обаче малката притиска майка си в ъгъла с думите: „Татко не работи, нали?“

На шест години тя разбира, че животът ѝ е изграден върху плаващи пясъци – баща в затвора и майка, която се опитва да скрие истината.

"Никой друг няма да го защити освен нас"

Членовете на центъра за взаимопомощ, където семействата на арестуваните се събират всяка седмица, започват да се питат коя е правилната стъпка.

Извънредното положение позволява на полицията да задържа всеки по каквато и да е причина. Ако започнат да протестират и се озоват в затвора заедно с близките си, кой ще ги защитава тогава? Освен това разбират, че пазачите в затворите отмъщават на затворници, чиито семейства създават проблеми в лагерите наоколо.

Така в историята влиза 28-годишната сестра на Уолбър Гленда, която вдига ръка и казва:

„Може да нямам вашия житейски опит. Не съм преживяла войната, биейки се в планините като много от вас. Но ако държавата иска да убие брат ми, тя ще го направи, независимо дали говоря, или не. Ще затвори и мен, независимо дали говоря, или не. Никой друг няма да го защити освен нас.”

Президентът иска Ел Салвадор да изглежда като страната на чудесата, сякаш всичко е Surf City, казва още тя – но светът трябва да знае какво наистина се случва тук.

Групата в крайна сметка решава, че Гленда е права. И че е време да излязат на улицата. Стотици семейства в цялата страна също са готови за протестен марш в Сан Салвадор. Те започват редовно да се присъединяват към останалите в столицата, за да протестират и да говорят пред медиите, като същевременно продължават да отправят своите петиции.

Междувременно продължават да сънуват арестуваните си близки. И да се будят в продължаващ кошмар.