Сенатът на Франция одобри спорната пенсионна реформа на президента Макрон, часове след като стотици хиляди демонстранти отново излязоха по улиците, за да се противопоставят на стратегията, смятана за крайъгълен камък на политиката на втория президентски мандат на Еманюел Макрон.

Реформите са приети със 195 гласа "за" и 112 "против". С това пакетът се приближава на крачка от превръщането си в закон, съобщава The Guardian, като добавя, че нарочна комисия ще изработи окончателния проект, който ще бъде представен на Сената и Националното събрание за окончателно гласуване.

"Тази вечер беше направена важна стъпка с широкото гласуване на текста на пенсионната реформа в Сената", коментира френският министър-председател Елизабет Борн след гласуването, цитирана от изданието, акцентирайки, че според нея правителството има парламентарна подкрепа, за да приеме реформите като закон.

Ако обаче това не се случи, Борн има още една възможност - тя би могла да се облегне на рядко използван и много спорен конституционен инструмент, известен като член 49/3, за да прокара законодателството без гласуване.

Профсъюзите, които остро се противопоставят на идеите на Макрон, отново излязоха на протест в събота в стремежа си да спрaт влизането в сила на реформите, но протестиращите бяха много по-малко от предните пъти, добавя още The Guardian. Въпреки по-малкия брой на протестиращите демонстрациите не минаха без сблъсъци, като парижката полиция съобщава, че е извършила 32 ареста.

Стотици хиляди французи протестираха срещу пенсионната реформа на Макрон Протестите идват, след като през седмицата се проведоха първите парламентарни дебати, свързани с пенсионното законодателство
Тази седмица Макрон на два пъти отхвърли призивите за среща с протестиращите, което “много ядоса профсъюзите", коментира Филип Мартинес, шеф на крайно левия профсъюз CGT.

"Когато милиони хора са по улиците, когато има стачки и всичко, което получаваме от другата страна, е мълчание, хората се чудят: Какво още трябва да направим, за да бъдем чути?", казва той и призовава за референдум за пенсионната реформа.

Според информация на Министерството на вътрешните работи в протестите в цялата страна са се включили 368 000 души - по-малко от половината от 800 000-1 000 000, които френската полиция предвиждаше. В Париж в митингите са участвали 48 000 души, докато прогнозите на властите бяха за два пъти повече - 100 000. Също по данни на полицията, на 11 февруари, събота, когато бяха свикани първите мащабни протести, са демонстрирали 963 000 души.

Иначе, oсновната мярка, заложена в реформата, е увеличаването на минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години, което мнозина смятат за несправедливо спрямо хората, които са започнали работа млади. Реформите също така ще увеличат броя на годините, през които хората трябва да правят вноски, за да получават пълна пенсия. Протестиращите твърдят, че жените, особено майките, също ще се окажат в неравностойно положение след новите реформи.

Призивите на синдикатите за безсрочни стачки бяха насочени към няколко сектора на френската икономика, включително железопътния и въздушния транспорт, електроцентралите, терминалите за природен газ и сметосъбирането, припомня The Guardian.

Проучване на общественото мнение, публикувано от телевизионния оператор BFMTV в събота, показва, че 63% от французите одобряват протестите срещу реформата, а 54% подкрепят и стачките и блокадите в някои сектори. Въпреки това 78% от тях вярват, че Макрон в крайна сметка ще постигне приемането на реформата.