Във вторник Китай изпрати първия си цивилен астронавт в орбита, като изстреля мисията "Шънчжоу-16" към своята космическа станция за второто завъртане на екипажа. По този начин, отчита CNN, страната прави още една стъпка напред в амбициозната си космическа програма.

Тримата астронавти на "Шънчжоу-16" са излетяли от Центъра за изстрелване на спътници "Джукуан" в пустинята на китайската провинция Гансу във вторник сутринта, отправяйки се към космическата станция "Тянгун" в орбита около Земята.

Екипажът - Дзин Хайпен, Джу Янчжу и Гуи Хайчао, ще смени астронавтите от "Шънчжоу-15", които от ноември са на току-що завършената китайска космическа станция, за да започне своя петмесечен престой.

Това е петата пилотирана мисия на Китай до "Тянгун" от 2021 г. насам.

Екипажът на „Шънчжоу-15“ на борда на станцията беше сниман да наблюдава изстрелването на заместващия го екипаж чрез пряко предаване, посочва още CNN, като двете групи са се срещнали около 6,5 часа след изстрелването.

Китайската космическа станция ще посрещне първите си обитателиКитай ще изпрати първите астронавти на собствената си космическа станция в четвъртък тази седмица


Един от членовете на екипажа на Шънчжоу-16 – Гуи Хайчао, професор в престижния китайски университет по аеронавтика Бейхан, който има постдокторантурата в Канада, дава историческия аспект на мисията, ставайки първият китайски цивилен, който участва в космически полет. Всички останали астронавти са членове на Китайската народноосвободителна армия.

Гуи ще управлява полезните товари за космически експерименти, а Дзин и Джу ще се грижат за космическия кораб и ще извършват технически тестове, заявяват от Китайската агенция за пилотирани космически полети (CMSA).

Дзин, командирът на мисията, е космически ветеран, който е бил в първия екип от китайски астронавти през 1998 г. и вече има три пилотирани полета зад гърба си. "Шънчжоу-16" е първият космически полет за Джу и Гуи, родени през 1986 г.

Решението Гуи да се включи в екипажа предизвиква голям интерес в китайските онлайн медии не само заради това, че е той е първият цивилен астронавт в историята на страната, но и заради факта, че носи очила. Дебатите се въртят около въпроса как човек без перфектно зрение може да бъде физически подготвен за космическа мисия.

$6 млрд. повече, 6 години по-късно. Artemis на НАСА продължава да буксуваОчаква се разходите на агенцията за водещата ѝ лунна програма да достигнат 93 млрд. долара до 2025 г.


Държавният вестник China Daily дори цитира бившия астронавт Ян Ливей, високопоставен служител в китайската пилотирана космическа програма, който обяснява, че тъй като разделението на труда при мисиите става все по-специализирано, има различни критерии за различните членове на екипажа.

Няколко статии също така описват строгото обучение, на което Гуи е бил подложен преди мисията, включително оцеляване в пустинята, тестове за липса на сън, обучение в центрофуга и подводни тренировки за оперативни умения.

Правилата на НАСА за нейните астронавти гласят, че "остротата на зрението надалеч и наблизо трябва да може да се коригира до 20/20 на всяко око". Но се добавя: "Използването на очила е допустимо."

Изстрелването на "Шънчжоу-16" се случва в момент, когато Китай бързо развива своите космически възможности - включително чрез създаването на космическата си станция "Тянгун", основните работи по която приключиха миналата година и се очаква да функционира и да приема астронавти поне едно десетилетие. Това може да я превърне в единствения орбитален пост за научни изследвания след очакваното прекратяване на дейността на Международната космическа станция през 2030 г.

„Успешният провал“ като бизнес стратегия и път към космическото бъдещеПровалът на Starship всъщност ще помогне за ускоряване на разработването му, смятат експерти


Китай се стреми да отвори станцията си за сътрудничество с международни партньори, включително чрез приемане на научни проекти на други държави. От години Пекин използва нарастващото си влияние като глобална космическа сила, за да предлага партньорства и възможности за развитие на други страни като част от своята дипломация. След като изграждането на Т-образната тримодулна структура на космическата станция приключи, китайските държавни медии оповестиха планове за разширяване на структурата, както и на нейните изследователски възможности, през следващите години.

Основният модул на "Тянгун" за първи път излезе в орбита през 2021 г., отбелязвайки първата голяма стъпка в мечтата за космическа станция, която китайското правителството обяви за първи път през 1992 г., припомня още CNN и добавя в заключение:

„През 2023 г. Китай ще има три космически мисии за приложение и развитие на космическата си станция. В допълнение към изстрелването във вторник те включват товарния кораб "Тянчжоу-6", който беше изстрелян по-рано този месец, и втория космически кораб с екипаж "Шънчжоу-17", насрочен за по-късно тази година“.

Китайската космическа администрация също така потвърждава плана си за пилотирано кацане на Луната до 2030 г.