Европейските лидери се надяваха, че антагонизмът на вицепрезидента Джей Ди Ванс е просто политически спектакъл, насочен към вътрешната американска аудитория. Сега, след като Ванс изрази презрение към Европа в станалия скандален частен чат относно атаките в Йемен, официалните лица в Европа започват да се сблъскват с реалността: вицепрезидент, чиято антипатия към Европа изглежда дълбоко вкоренена, пише в коментар The Wall Street Journal.

„Просто мразя отново да спасяваме Европа“, казва той по повод планираните удари на САЩ срещу бунтовниците хути в разговор, публикуван от списание The Atlantic. Ванс казва пред свои колеги от администрацията, че САЩ допускат грешка, като удрят хутите, чиито нападения срещу кораби в Червено море разтърсиха глобалните търговски маршрути.

Той подчертава, че само „3% от търговията на САЩ преминава през Суецкия канал, докато 40% от европейската търговия зависят от него.“ Министърът на отбраната Пийт Хегсет отговоря на коментарите на Ванс: „Напълно споделям вашата ненавист към европейските безплатни обяди. Това е ПОЗОРНО.“

Гласът на напрежението между Вашингтон и Европа

Ванс играе ключова роля в засилването на напрежението между САЩ и Европа, демонстрирайки степен на презрение към континента, която надхвърля дори по-умерената скептичност на Доналд Тръмп. Миналия месец, в реч в Мюнхен, той критикува европейските демокрации. В миналото е заявявал, че Украйна е „държава, която не ме интересува“. А наскоро в Овалния кабинет открито нападна украинския президент Володимир Зеленски пред Тръмп и международните медии.

Хора, близки до Ванс, твърдят, че позицията му е продиктувана от желанието да засили Европа, но с оглед на американските интереси.

„Отстрани може да изглежда зле, но всъщност това са трудните разговори, които трябва да се проведат, за да бъдем силни“, казва конгресмен Брайън Маст, председател на Комисията по външни работи на Камарата на представителите и близък приятел на вицепрезидента. Той добавя, че и двамата изпитват известно раздразнение от факта, че Европа дълго време не е поемала достатъчно отговорност за сигурността си, въпреки че администрацията на Тръмп я е принудила да започне да го прави. „Това, от което се нуждаем, е Европа, която не зависи от Америка“, казва Маст, цитиран от WSJ.

Разпространеният в Signal чат относно американските планове за удари срещу хутите не само разкри начина, по който администрацията на Тръмп взема решения, но и представлява сериозно изпитание за реакцията на официалните лица спрямо последствията.

Европейските лидери реагират сдържано, но загрижено

Повечето европейски лидери запазиха мълчание относно презрителните коментари на Ванс, но някои все пак изразиха възмущение.

„Партньорите трябва да проявяват повече уважение и такт, отколкото Ванс демонстрира“, заяви Бруно Фукс, председател на Комисията по външни работи на Френското национално събрание. Според него, ако това отношение продължи, Вашингтон трябва ясно да заяви дали историческите връзки между САЩ и Европа са се променили до степен, в която континентът вече не е привилегирован партньор.

Междувременно Ванс продължава да предизвиква недоволство. След като Белият дом обяви визита на съпругата му в Гренландия, която предизвика възмущение в Дания, Ванс допълнително разпали напрежението, като заяви, че ще се присъедини към делегацията.

Белият дом уточни, че посещението ще бъде само на американска военна база на острова.

Студен реализъм и твърди позиции

Бивш сенатор и възпитаник на Юридическия факултет на Йейл, Ванс често използва икономически и военни данни, за да докаже зависимостта на Европа от САЩ. Наред с това, той изразява твърди мнения – например, че най-голямата заплаха за Европа не идва от Русия, а „отвътре“ – в лицето на отстъплението от основополагащи ценности като свободата на словото.

Американските критики към европейската бюрокрация, по-кратката работна седмица и слабите армии не са новост. Но от устата на високопоставен представител като Ванс подобни язвителни коментари звучат безпрецедентно.

Основният въпрос, който тревожи привържениците на трансатлантическите отношения в САЩ и Европа, е какво ще се случи, ако възгледите на Ванс започнат реално да оформят политиката на Белия дом. Ако това стане, съюзът между Америка и Европа – най-дълбокото и стратегически най-важно международно партньорство – може да бъде изложен на сериозен риск.

Ванс, който прекара пет години като рисков капиталист, включително работейки с технологични предприемачи в района на Сан Франциско, споделя възгледите за Европа, изразени от други технологични лидери, свързани с Тръмп. Един от най-изявените сред тях е Илон Мъск, който сега заема висш пост в администрацията. Подобно на Ванс, Мъск критикува Европа за ограничаване на възгледи, които той смята за израз на свободното слово, и осъжда отворената ѝ политика към мигрантите.

Поддръжниците на откъсването от Европа, сред които е и Ванс, „използват Тръмп като оръдие за разрушаване на трансатлантическите мостове“, казва пред WSJ Габриелиус Ландсбергис, който доскоро беше външен министър на Литва.

Тръмп също често порицава европейските лидери за това, че разчитат на американската подкрепа, налага мита върху европейски стоки и заплашва да изтегли САЩ от НАТО. Въпреки това европейските официални лица продължават да вярват, че могат да постигнат някакво прагматично споразумение с него.

Объркването в Европа

Ванс шокира европейските лидери, тъй като подходът му изглежда продиктуван не просто от скептицизъм, а от дълбока неприязън към начина, по който функционират европейските демокрации. Това е още по-озадачаващо, тъй като много европейски представители са го намирали за приятелски настроен и конструктивен в лични срещи.

Европейците за пръв път осъзнаха откритата му враждебност по време на речта му миналия месец на Мюнхенската конференция по сигурността, когато той разкритикува континента за това, че се е отказал от западните ценности.

„Можеше да се усети омразата, която излъчваше“, казва Алина Полякова, президент на Центъра за европейски политически анализи – вашингтонски мозъчен тръст. Полякова, която e била част от аудиторията по време на речта на Ванс, твърди, че подходът му е дори по-опасен за Европа от този на Тръмп, който възприема политиката като серия от сделки и преговори, а не като лична война.

„Ванс е емоционален в омразата си към Европа. Трудно е да се пробие тази стена“, добавя тя.