В наши дни Джейн Гудол е легенда. Считана е за най-големия експерт по шимпанзета, учен от световна класа, автор на книги и по свой начин звезда в популярната култура.


Но когато през 1960 г. пристига за първи път в Танзания тя е просто едно 26-годишно момиче с огромен интерес към животните. За себе си разказва, че когато била малка баща ѝ подарил плюшено шимпанзе вместо плюшено мече. И така започнало всичко.


През 1962 г. Джейн отново е в Африка, този път заедно с бъдещия си съпруг – фотографът и режисьор Хюго ван Лавик. Той е от нидерландски благороднически род и след сватбата им Джейн става баронеса. Но не това е важното. Още през 1962 г. той ѝ прави стотици снимки в Африка.

Две години по-късно обаче той заснема кадъра, който ще промени човешкото отношение към дивата природа.


Младата Джейн е клекнала и протегнала ръка към едно бебе шимпанзе. То също като че ли иска да се докоснат. Това е малкият Флинт, първият роден след пристигането на изследователката в националния парк Гомбе в Танзания, пише BBC.


По онова време дигитална фотография няма. Така че Джейн чака доста време преди да види кадъра. Днес си спомня, че не е била особено впечатлена.


„Стори ми се, че прилича на картината на Микеланджело, на която Бог се протяга към човека“, казва тя.


Светът обаче е на друго мнение. Снимката е публикувана за първи път в списание National Geographic през декември 1965 г. На корицата на същия брой отново е Гудал, но с друга снимка.


Кадърът с малкия Флинт печели сърцето на всеки, който го е зърнал. Но по-важно е друго – той променя представата на човека за шимпанзетата и за дивата природа изобщо. Джейн и нейните изследвания набират популярност, но тя не е само красив модел, когото можеш да снимаш заедно бебе шимпанзе.

Hugo van Lawick / National Geographic


Благодарение на своята отдаденост тя е първият учен, който забелязва невероятно интересни подробности за шимпанзетата и ги представя на света. Например тези животни имат навика понякога да взимат стрък трева и да го пъхат в мравуняка на термити. След това ги изваждат закачени на сламката и ги ядат. Преди Гудол да опише явлението се смята, че използването на инструменти е изключително човешка дейност. Тази представа се оказава погрешна.
Днес, близо 60 години по-късно, Гудал добре разбира въздействието на снимката, направена от покойния Хюго ван Лавик, с когото тя впоследствие се развежда.
„Тази снимка помогна за разбирането, че ние хората не сме отделени от животниския свят, както се смяташе дотогава“, казва тя.
Изследователката е наричана „истински пионер“. Според Марк Райт, директор в световната природозащитна организация WWF, именно тя прокарва пътя за жените в този клон на науката. Допреди Гудал наблюдението на дивите животни е предимно мъжко занимание.

Getty Images / Джейн Гудол в зоопарка Таронга в Сидни, Австралия, юли 2006 г.

„През последните 30 години на XX век много жени последваха примера ѝ. Днес изследването на поведението на примати в целия свят е доминирано от жени“, казва Гилбърт Горсвенър, някогашен председател на National Geographic Society, дружеството, основало едноименното списание.
При заснемането на кадъра през 1964 г. Гудол е един от малкото изследователи, които реално работят на терен. По онова време съществува убеждението, че животните могат да бъдат наблюдавани и извън естествената им среда, най-често в зоопаркове.
„Този кадър напомня и че работата на терен няма алтернатива. Трябва да си на място, за да разбереш природата. И трябва да останеш дълго време, а не за няколко седмици“, казва Райт.
Гудол пристига в Африка без дори формално да е завършила образованието си. Остава на континента в продължение на две десетилетия, работейки по-най-голямата си страст – наблюдението на животните.
Тя вдъхновява и други да последват нейния път. От 1960 г. са написани близо 500 научни изследвания за шимпанзетата. Извън документалните филми, книгите и статиите снимката с Флинт напомня и за друго – нуждата животинските местообитания да бъдат запазени максимално близки до естествения им вид.
Днес Гудол казва, че кадърът с Флинт ѝ носи носталгично чувство. Спомня си времената, когато е познавала всяко шимпанзе наоколо. За разлика от други изследователи, които записват животните с номера, тя им дава имена. Смята ги почти за свое семейство.
Простотата е най-важното в тази снимка, добавя Гудол. Флинт се протяга към нея, защото ѝ има доверие.