Космическата надпревара, която Индия се стреми да спечели тази седмица, като кацне първа на южния полюс на Луната, е свързана с науката, политиката на национален престиж и един нов аспект - парите.

Индийският космически апарат "Чандраян-3" се насочва към кацане на южния полюс на Луната в сряда. Ако успее, анализатори и ръководители очакват незабавен тласък за зараждащата се космическа индустрия на южноазиатската страна, пише Reuters.

Руският апарат "Луна-25", който стартира преди по-малко от две седмици, беше на път да стигне пръв дотам - преди спускаемият апарат да се разбие в орбита, вероятно отнасяйки със себе си финансирането за следваща мисия, казват анализатори.

Привидно внезапното съревнование за достигане до неизследван досега район на Луната напомня космическата надпревара от 60-те години на миналия век, когато се състезаваха Съединените щати и Съветският съюз.

Първата лунна мисия на Русия от 47 години насам приключи с провалЛуна-25 излезе от контрол и се разби в естествения спътник на Земята


Но сега космосът е бизнес, а южният полюс на Луната е значителна награда заради намиращия се там воден лед, който според може да подпомогне бъдеща лунна колония, минни операции и евентуални мисии до Марс.

По инициатива на министър-председателя Нарендра Моди Индия приватизира космическите изстрелвания и се стреми да отвори сектора за чуждестранни инвестиции, тъй като цели петкратно увеличение на дела си на световния пазар на изстрелвания в рамките на следващото десетилетие.

Ако "Чандраян-3" успее, анализаторите очакват индийският космически сектор да се възползва от репутацията си на инженер, който е конкурентен по отношение на разходите. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) разполага с бюджет за тази мисия от едва около 74 млн. долара.

За сравнение, НАСА е на път да похарчи приблизително 93 млрд. долара за своята лунна програма Artemis до 2025 г., по оценка на главния инспектор на американската космическа агенция.

Седем открития на „Джеймс Уеб“, които промениха космическата наукаВъпреки че 2022 беше първата година от експлоатацията на телескопа, той вече е допринесъл за много научни открития


"В момента, в който тази мисия завърши успешно, тя повишава авторитета на всички, свързани с нея", казва Аджей Леле, консултант в Института за отбранителни изследвания и анализи "Манохар Парикар" в Ню Делхи.

Кризата в Русия

Въпреки санкциите на Запада заради войната в Украйна и нарастващата изолация, Русия успя да стартира лунната си мисия, но някои експерти се съмняват в способността ѝ да финансира наследник на "Луна-25", посочва още информационната агенция, като добавя, че Москва не е разкрила какви разходи е направила за мисията. Но Вадим Лукашевич, независим космически експерт, базиран в Москва, е категоричен: "Разходите за космически изследвания систематично се намаляват от година на година".

Той добавя, че поради приоритета на руския бюджет по отношение на войната в Украйна повторението на Луна-25 е "изключително малко вероятно".

Русия обмисляше да участва в програмата на НАСА Artemis до 2021 г., когато обаче заявява, че вместо това ще си партнира с китайската лунна програма.

През 2019 г. Китай осъществи първото в историята си меко кацане на далечната страна на Луната и има планирани още мисии. Компанията за космически изследвания Euroconsult изчислява, че през 2022 г. Китай е похарчил 12 млрд. долара за космическата си програма.

Защо стартъпи инвестират в производството на лекарства и чипове в КосмосаТози пазар се очаква да достигна над 10 млрд. долара през 2030 г.


Наставления от НАСА

Но отваряйки се за частни пари, Индия следва наръчник, предоставен ѝ от НАСА.

SpaceX на Илон Мъск например разработва ракетата Starship за бизнеса си с изстрелване на сателити, както и за превозване на астронавти на НАСА до повърхността на Луната по договор за 3 млрд. долара.
Освен този договор SpaceX ще похарчи около 2 млрд. долара за Starship тази година.

Американските космически компании Astrobotic и Intuitive Machines пък изграждат лунни спускаеми апарати, които се очаква да бъдат изстреляни към южния полюс на Луната до края на годината или през 2024 г.

А компании като Axiom Space и Blue Origin на Джеф Безос разработват частно финансирани наследници на Международната космическа станция. В понеделник Axiom съобщи, че е набрала 350 млн. долара от саудитски и южнокорейски инвеститори.

Но засега Космосът остава предизвикателство. Последният индийски опит за кацане на Луната се провали през 2019 г., същата година, когато израелски стартъп се провали в това, което щеше да бъде първото частно финансирано кацане на Луната. Японският стартъп ispace пък имаше неуспешен опит за кацане тази година.

"Кацането на Луната е трудно, както виждаме", казва Бетани Елман, професор в Калифорнийския технологичен институт, която работи с НАСА по мисия за 2024 г. за картографиране на лунния южен полюс и неговия воден лед. "През последните няколко години Луната сякаш изяжда космическите апарати".