Първите големи планове за реформи на китайския президент Си Дзинпин отпреди десет години бяха и най-смелите му инициативи, предвиждащи преход към свободна пазарна икономика от западен тип, движена от услугите и потреблението, до 2020 г., пише в свой анализ Reuters и добавя:

“Програмата от 60 точки имаше за цел да промени остарелия модел на растеж, който е по-подходящ за по-слабо развитите страни. Повечето от тези реформи обаче не доведоха до нищо, като оставиха икономиката до голяма степен зависима от по-старите политики, които само увеличиха огромния дълг на Китай и свръхкапацитета на промишлеността”.

Неуспехът да се преструктурира втората по големина икономика в света повдигна критични въпроси за това какво следва за Китай. Макар че според много анализатори най-вероятният резултат е бавно придвижване към стагнация в японски стил, съществува и перспектива за по-сериозна криза, продължава информационната агенция и цитира Уилям Хърст, професор по китайско развитие в University of Cambridge:

"Нещата винаги се провалят бавно, докато изведнъж не се счупят напълно. Съществува значителен риск в краткосрочен план от финансова криза или друга степен на икономическа криза, която би довела до много съществени социални и политически разходи за китайското правителство. В крайна сметка ще се наложи да се направи равносметка."

Китай излиза от маоистката си планова икономика през 80-те години на миналия век като предимно селско общество, което изпитва остра нужда от фабрики и инфраструктура. По времето, когато през 2008-2009 г. настъпва световната финансова криза, страната вече е задоволила повечето от инвестиционните си нужди за своето ниво на развитие, твърдят икономисти.

Производствената активност в Китай се свива за пети пореден месец Подиндексът на новите експортни поръчки се свива за шести пореден месец
Оттогава насам икономиката се е увеличила четирикратно в номинално изражение, докато общият дълг е нараснал девет пъти. За да поддържа висок растеж, през 2010 г. Китай удвоява инвестициите в инфраструктура и недвижими имоти за сметка на потреблението на домакинствата. Това запазва потребителското търсене по-слабо като дял от БВП, отколкото в повечето други държави, и концентрира създаването на работни места в строителния и промишления сектор - професии, които са все по-нежелани от младите хора с висше образование.

Политическият фокус също така води до раздуване на сектора на недвижимите имоти в Китай до 1/4 от икономическата активност и прави местните власти толкова зависими от дълга, че много от тях към днешна дата се борят за рефинансиране.

Пандемията, демографският спад и геополитическото напрежение изострят всички тези проблеми до такава степен, че икономиката трудно се възстановява през тази година, дори когато Китай премахна политиката си за “нулев ковид”.

"Намираме се в момент, в който наблюдаваме някои структурни промени, но би трябвало да сме ги предвидили", казва Макс Зенглейн, главен икономист в MERICS, институт за изследване на Китай. "Едва сега започваме да се сблъскваме с реалността. Намираме се в неизследвана територия."

Краят на икономическия бум в Китай вероятно ще навреди на износителите на суровини и ще доведе до дезинфлация в целия свят. У дома той ще застраши жизнения стандарт на милиони безработни висшисти и на много хора, чието богатство е обвързано с недвижими имоти, а това създава рискове за социалната стабилност. Още повече, че разходите на китайските домакинства като дял от БВП изостават от тези на повечето други държави.

Криза срещу стагнация

Освен краткосрочните решения, които вероятно само ще подсилят инвестициите, подхранвани от дълга, икономистите виждат три възможности за Китай.

Китайските инвеститори бягат от вътрешните рискове през офшорни фондовеМестните мениджъри на активи се обръщат към американските, японските пазари, Виетнам и Индия
Единият е бърза и болезнена криза, която да отпише дълговете, да ограничи излишния промишлен капацитет и да спука балона на недвижимите имоти. Вторият е десетилетен процес, при който Китай постепенно намалява тези излишъци за сметка на растежа. А третият - преминаване към модел, основан на потребителите, със структурни реформи, които причиняват известни проблеми в краткосрочен план, но помагат за по-бързото и по-добро възстановяване като цяло.

Кризата може да се разрази, ако огромният пазар на недвижими имоти се срине по неконтролируем начин, повличайки след себе си финансовия сектор. Друга точка на сериозно напрежение е дългът на местните власти, оценяван от Международния валутен фонд на 9 трлн. долара. През юли Китай обеща да предложи "кошница от мерки" за справяне с рисковете, свързани с общинския дълг, без да посочва подробности.

Логан Райт, партньор в Rhodium Group, казва, че Пекин трябва да реши коя част от този дълг да спаси, тъй като сумата е твърде голяма, за да се предоставят пълни гаранции за изплащане, които пазарът понастоящем счита за имплицитни.

"Кризата в Китай ще настъпи, когато доверието в правителството отслабне", категоричен е той. "Когато изведнъж бъде прекъснато финансирането на останалите инвестиции, които изглеждат подложени на пазарен риск, това ще бъде сериозен момент на несигурност на финансовите пазари в Китай."

Но като се има предвид държавният контрол върху много строителни предприемачи и банки и строгите капиталови изисквания, които ограничават изтичането на средства в активи в чужбина, това е нискорисков сценарий, смятат много икономисти.

Алисия Гарсия Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в Natixis, очаква, че ще има много купувачи, ако Пекин консолидира дълга си, предвид ограничените инвестиционни алтернативи.

"Аз съм по-скоро от лагера на привържениците на бавния растеж", казва тя. "Колкото повече дълг се натрупва за проекти, които не са продуктивни, толкова по-ниска е възвръщаемостта на активите, особено на публичните инвестиции, а това наистина означава, че Китай не може да излезе от тази тежка ситуация."

Секретната програма Qiming – как Китай набира технологични таланти по светаПроектът е наследник на инициативата План
Избягването на кризата чрез удължаване на периода на приспособяване обаче крие своите рискове за стабилността, тъй като безработицата сред младите хора достига 21%, а около 70% от богатството на домакинствата е инвестирано в имоти.

"Един от най-големите успехи на Китай - изграждането на силна средна класа, се превръща и в най-голямата му уязвимост", казва Зенглейн от MERICS. "Ако погледнете на това от гледна точка на по-младия човек, сега вие сте изложени на риска да бъдете първото поколение след реформите, чието икономическо благосъстояние може да се сблъска със стена. Ако посланието е да затегнете коланите и да запретнете ръкави, това ще бъде доста трудно."

Този път истински реформи?

Третият път - активното преминаване към нов модел, се смята за много малко вероятен въз основа на това, което се случи с програмата от 60 точки на Си, посочва още информационната агенция.

Тези планове почти не се споменават от 2015 г. насам, когато страхът от изтичане на капитали доведе до срив на акциите и юана и породи официалното нежелание за потенциално дълбоки реформи, казват анализатори.

Оттогава Китай се отказва от мащабната либерализация на финансовия пазар, а плановете за ограничаване на държавните гиганти и въвеждане на всеобщо социално осигуряване така и не се осъществяват.

"Точно сега е моментът, в който има възможност влакът да смени посоката към нов модел и мисля, че Пекин има желание да го направи", смята Хърст. "Но в същото време има голям страх от краткосрочния политически и социален риск, особено от провокирането на икономическа криза."